Вардим – у Ф. Каниц Vardin, в турски документи Vardim.
Село, разположено на 11 километра на изток от Свищов, край река Дунав, в подножието и по полите на висок хълм, на шосето Свищов – Русе. Граничи със Свищов, Царевец, Хаджидимитрово, Караманово, Новград и Кривина. Към землището в по-ново време се добавя остров Вардим.
Според Енциклопедия “България” – в том 7, първото намерено упоменаване на селото е в турски документи от 1783 г. В руския военен справочник “Маршрутьi по Европейской Турции и перевальi через Балканьi” – маршрут №4, от 1877 година се сповенава като Вардин.
В миналото българско-турско село около турски чифлик. Имало е и каймаканин.
Източно от селото в местността Янково гърло през 1868 година четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник.
Най-стари родове – Цоковци, Коджаивановци, Алексевци, Василевци, Арнаудите – някогашни преселници от Македония. През 50-те години възрастен жител на селото – Атанас Тодоров Костадинов, тогава на 90-години, ги е заварил в селото.
През 50-те години на 19-ти век, както и в 1901-1902 година идват доста преселници – българи и румънци, от Румъния, бежанци от селско въстание. Такива са Иван Калчев, Георги Братиана, Георги Маринов, Няцолите, Чинзакови и др. Има и преселници от съседни села. Маньовци от Българене.
Етнически населението е предимно българско, а в близкото минало – и власи, турци, татари и роми – български и румънски. В 2010 година жителите са 1108.
Освен земеделие в поминъка се включва и риболов.
Името Вардим (н) е единствено известно, може би свързано с охрана на гранична земя.
Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година
Сподели с