За историята на село Петокладенци

Петокладенци – Беш бунар, у Ф. Каниц Pet Kladenica, Pet Bunar.

Малко село, разположено между високи хълмове на 21 километра южно от Белене и югоизточно от Свищов. Шосе има за Татари и Стежерово. Жителите са българи с основен поминък земеделие.

Има археологически свидетелства от 17, 18 и 19 век, монети от неолита и други находки от околността, които говорят за дългия живот на селото.

Старо българско католическо село, покръстено от Петър Солинат през 1609 година, в което по-късно е построена и църква. Мястото му е било западно от сегашното, при пет извора, на което е наречено и тогава. В местността Калинкин дол се намират останки от средновековно селище. През 15-ти и 17-ти век е отбелязано в турски регистри като Беш бунар – Пет кладенци.

В Петокладенци е основана католическа мисия от Петър Солинат, която разпростира своята дейност и в други близки селища. В 1640 година Петър Богдан съобщава за население от 705 жители павликяни и две турски къщи. След Чипровското въстание през 17-ти век част от жителите се преселват в Банат. Разположено на централен път, селото е страдало от набези на черкези и татари от околните села. Поради турски насилия, както и поради липса на свещеник, в средата и края на 18-ти век населението се разпръсва в съседни католически села – Белене, Ореш, Трънчовица и други. Малкото останали жители се смесват с преселници от Тетевенско и Плевенско – Иванови, Петрови, Залъните, Каравелчовци, Коновци и др., и с тях заселват настоящото място, като се запазва предишното име. Новото село е предимно с източноправославно вероизповедание. Църква е построена през 1850 година, а училище 1888 година.

Към средата на 19-ти век селото има около 60 къщи. След Освобождението идват преселници от околни села, остава чисто българско. В 1983 година има около 1000 жители, но в 2010 година – 407.
Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година
Публикува се със знанието и съгласието на проф. Пернишка.