Павел – у Ф. Каниц Pavel, в турски документи Pavel.

Голямо село на 30 километра на юг от Свищов, на шосето Свищов – Павликени – Велико Търново. Жителите са българи и малко цигани. Поминъкът е земеделие и скотовъдство, в по-ново време – дребна промишленост.

В землището има останки от три селища на 3 места – в местността Кованлък дере, Кюнлюкя и Казан суват. Предполага се, че са по-стари места на селото, от които се е местило поради епидемии не по-късно от 19-ти век – старци, родени в първите десетилетия на 19-ти век не помнят преместването. В землището е открита керамика от римско време – 2-3 век.

Било е българско село, записано в турски регистри като Павли през 1591 година и 1783 година. След Кримската война в местността Юртлука се заселват татари, а в местността Кеневерликя – черкези. Селото се оформя в този период със 180 къщи, от които 50 турски и 30 татарски. Православна църква от 1867 година. Запазени са стари чешми и кладенци.

Името се свързва с преместване в местността Рамадан баир, при овчаря Павел.

По време на Освобождението е със 729 жители, през 1983 година – 1405, а в 2010 година – 776.

Най-старите местни родове – Друмевци, Линовци, Мишкоолу, Матееви. От Търновско още преди Освобождението идват Лазаровци, Джамбазята, Караивановци и др. След Освобождението идват още заселници от съседни села, а след Първата Световна война – от Южна Тракия – предимно от село Търново, Узункьоприйско, днес Турция, са около 30 къщи – Грозданови, Дервентските, Иванчови, Катранджиеви.

Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година
Публикува се със знанието и съгласието на проф. Пернишка.

Преглеждания: 280