Хаджидимитрово – до 1934 година Саръяр.

Голямо село разположено в равнина на 21 километра югоизточно от град Свищов на шосето Свищов – Павликени. Основен поминък земеделие.

В околностите на североизток от местността Кантона има следи от римски паметници. На около километър югоизточно от селото се намира неразкопана тракийска могила.

Първоначално разположено в местността Долното селище, където днес има гробищни останки. Имало е около 400 къщи. По време на Руско-турската война в края на 18-ти век от това селище около 60 семейства се изселват в Румъния и Бесарабия, а останалите 200 – 220 семейства се преместват на запад по Дерето – в Горното селище, бягайки от разбойнически набези. Старото селище било изгорено. По време на войната от 1825 – 1830 година става второ преселване на сегашното място. Има спомен от хора, живели в този период, че са родени в Горното селище. Последното селище е с около 60 – 70 български къщи тогава, управлявано от турски бей. След Кримската война до Освобождението се заселват и татари или черкези – в местността Езминто, които напускат мястото след края на Руско – турската война от 1877-78 година.

Килийно училище в селото има от 1810 година – според летописната книга на училището. Светското училище води началото си от 1834 година. Църквата е построена 1862 година.

Според турски регистър от 1871 година селото има 170 къщи. През 1985 година населението е 1675 жители, а през 2010 година – по-малко от половината, 805 жители. Стари местни родове – Ножденките, Данчовци и др. След Освобождението идват преселници от Балкана – Ангел Иванчев Топара, Пенкови, Шумите. След войните идват нови преселници и от Мала Азия – Илчеви, Кирови, Трендафилови, както и от съседни села – Драгневци, Теодосевци, Ликовци.

До 1934 година селото носи името Саръяр – жълта пръст, след което е преименувано на Хаджидимитрово в памет на Хаджи Димитър, чията чета минава през селото през 1868 година. В селската църква е осветено знамето на четата и са се заклели воеводите. Църквата и дървото, под което са почивали четниците, са запазени като исторически забележителности.
Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година
Публикува се със знанието и съгласието на проф. Пернишка.

Преглеждания: 396