Горна Студена – у Ф. Каниц G. Studena, в турски документи Ustudena i bala и Istuden.

Село разположено върху почти равно, слабохълмисто място на около 30 километра южно от Свищов и на 22 километра от град Павликени, на кръстопътя между шосетата София – Русе и Свищов – Павликени. Свързано чрез шосета с Овча могила и с Масларево за към Велико Търново. Основен поминък – земеделие и скотовъдство.

Неизвестно кога е заселено. В околността са открити останки от гробище на римски военен легион, златни монети от времето на император Теодосий. От това се съди, че е имало селище в 1 – 4-ти век. Отбелязва се наличие на старо римско селище с име Гранд Студиум. Средновековно българско селище на това място се споменава в турски документи от 1430 и 1618 г. Отбелязано е в селищните имена, открити в турски документи от Ст. Андреев като Истудена и Устутена и Киберан. Било феодално владение на турчина Убейд Челиби. Има кратковременни преселвания при епидемии след Кримската война. За известно време в средата на 19-ти век са били заселени черкези. През 19-ти век населението е смесено, около 1870 г. са има 100-на турски къщи и два пъти по-малко български. Преобладаването на турците е отбелязано в стар училищен алманах от 1900 г., който се от 1850 г. През 70-те години на 19-ти век откупвачите на данъци били предимно турци. През 1830 – 1840 г. будни българи основават училище с редовни занятия от 1860 г.

Населението от полянци – мизийци, хърцои – старо местно население и пришълци, главно балканджии и “отвъдешни” – бегълци от Тракия. Най-стари български родове – Русанови, Макавеевци – преселници от Габровско, Миткоолу, Павлевци, Минчовци – от Сломер, Ламбевци от Свищов, Бирюнджата, Варджата и др. Първите са и основоположници на училището. След Освобождението повечето турци се изселват. Заселници от Балкана – Балканджи Пенчо, Гърмигята и от съседни села – Патрашлиите от Патреш, Червенските и др.

В 1873 г. селото има 703 жители, от които 550 българи и 153 турци. През 1951 г. се отбелязват 2505 жители. Преброяването през 1977 г. регистрира 1376 жители, а в 2010 г. – 497.

Забележително в по-новата му история е минаването през селото на руската армия по време на Освободителната война. От август до септември 1877 г. тук е била Главната квартира на руското командване и император Александър. Къщата е превърната във военно-исторически музей. Повече от 3000 руски воини, починали от рани и болести, са погребани в Братската могила. По време на престоя си императорът направил скъпи дарения на селската църква.

Името е по река Студена, Студена река, Студено дере, ляв приток на река Янтра, с дължина 34 километра. Началото си води от извори в долината около селото. Влива се в Янтра при град Полски Тръмбеш. В 1430 година селото се споменава в турски документ като Истудена, през 1618 като Устудена и Киберан, преведено като Българска Студена.
Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година

Преглеждания: 654