Драгомирово – до 1884 година Дели сюле.

Село на 18 километра на юг от Свищов на жп линията Свищов – Левски – Троян, на река Барата. Граничи със селата Божурлук, Татари, Ореш, Българско Сливово, Козловец, Александрово, Овча могила, Морава и Стежерево. Свързано чрез шосета с повечето села. Поминъкът е главно земеделие.

Било е турско село – Дели сюле, основано през 16-ти век, през 19-ти век населено с черкези и татари, настанени със султанска заповед в местността Селището след Кримската война в къщи, построени чрез ангария от българи. Останки от две селища в местността Делисюле и Бежене. Най-много заселници идват в началото на 80-те години на 19-ти век от Банат и други румънски градове – Александрия, Букурещ. Като първи се отбелязва бългъринът Иван Василчин от Бешенов. Последвали го и дружи фамилии – общо 141 семейства. Идват родовете Гунчев – от Александрия, Василчини, Гушовци, Велчови, Братаневи – от Банат, Везирови, Фъртунатови, Банчовци, Фрунзеви, Лалчевци – от Букурещ. Те се разпределят в махали като Банатска, Букурещка – от селата Попещ-Леордени и Чопля край Букурещ и Православна – Влашка от православни преселници от Влашко. Жители на съседни села увеличили католическия елемент. Част от преселниците идват Неготинско – Сърбия. След Освобождението пристигнали и нови заселници от Балкана – Вачови, Русеви, Савови – от Севлиеввско, Пешови, Георгиеви и др. от Габровско, Севлиевско, Луковитско, Михайловградско, Плевенско. Те се заселват в православната махала. По спомени заварили 15 – 20 чужди къщи – черкези. Във верско отношение разнообразието се увеличава от протестанти, обединени в протестантски църкви като назаренци, петдесятници и треперисти.

През 1880 година жителите са 110, през 1887 година – 981. След войните идват бежанци от Вардарска Македония. През 1934 година селото има население от 1754 православни и католици, през 1977 – 1728 жители, а 2010 година – едва 764.

Старото име Дели сюле е променено с указ през 1884 година в чест на генерал Драгомиров, руският военачалник, ръководил преминаването на руската армия през Дунав при Свищов през 1877 година и установил щаба си в селото същата година.
Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година

Преглеждания: 790