Божурлук – до 1877 Мюхтибей кьой.

Малко село (през 2010 година – 135 жители), разположено в равнина, на 18 километра югозападно от Свищов, край шосето Свищов – Плевен, между землищата на Стежерово, Петокладенци, Татари, Ореш и Драгомирово. Едно от по-новите села в района. Основано през 1865 година, след Кримската война при настаняване на черкези, изгонени от Русия, когато турското правителство решава да ги засели в най-далечните свободни места. По нареждане на русенския валия – Мидхат паша, който е управлявал и Търновския вилает, мъжете от съседните села се задължавали чрез ангария да построят по две къщи в двор, от които едната да служи за живеене, а другата – за зимник на добитъка. До края на 1864 година в 36 двора били построени 72 постройки – 36 за хора и 36 за добитък, около 70 къщи за нови заселници черкези и абхази. След построяването на къщите и разораването на нивите черкезите дошли през пролетта на 1865 година, но отказали да се заселят, тъй като мястото било пусто, нямало гори, а те се препитавали главно с лов. На тяхно място дошли абхази – дванадесет семейства, но след година и те се върнали в село Чушка махала – Деляновци. Тогава Мидхат паша разгласява в балканските села – който желае да се засели в новото село край Свищов, нека дойде. Има готови къщи, зимници за добитък и разорани ниви. През 1866 и 1867 година се заселват първите семейства от различни краища от страната – главно преселници от Еленския балкан – Йордан Миланови – 1867 година, Рашкови, Димитър Христови, от Търновски – Калчеви, от Севлиевски и Ямболско – Д. Стоянов, Г. Велев, Й. Спасов. След Освобождението има нови размествания на жителите има нови изселници, но селото остава чисто българско. След Освобождението има нови заселници. Днес населението е православно българско.

След заселването на селото една от първите грижи на населението е водоснабдяването. За целта през 1867 година жителите изкопават два кладенци до барата, хващат водата от тях и построяват две чешми, където сега е построен големият мост на канала. Две години по-късно свищовският жител Мехмед Хаджи Салишеолу с помощта на селяните построява още една чешма. През 1938 година е построена новата чешма, запазена и до днес. През 1869 година в селото се открива първото начално училище, което се помещава в къщата на Петко Николов-Брадата. През 1882 година е построена църква, а в 1969 година читалище.

В административно отношение селото е било ту самостоятелна община, ту – към общината на съседни села.

Поминъкът е селско стопанство. Развито е зеленчукопроизводството. Земите, подходящи за зеленчуци, са качествени, но са много малко, затова много добри градинари тръгнали по съседните села, а някои от тях отишли в Чехия, Сърбия, Унгария, Хърватско и другаде, където пренесли своите умения в зеленчукопроизводството. Животновъдството не е било силно развито, а и пасищата са малко.

Първото име на селото било Мюхтбей коьй, на името на бея, който ръководел строителството и заселването на селото. Това име се среща като Мюфти бей в руския военен справочник от 1877 година. Неточно е убеждението, че сегашното име е от 1877 година. Тогава селото само официално е преименувано. Това име се свързва с растението божур, по едноименната местност Божурлук сувадъ, до която е разположено.

Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година
Публикува се със знанието и съгласието на проф. Пернишка.

Преглеждания: 543