Българско Сливово – у Ф. Каниц Bulgar sliva, турски документи Isliva-I zimmi и Islivova.

Голямо село на 10 километра южно от Свищов, разположено на седем невисоки хълма, на над 100 м височина над морското равнище. На запад започва обширна равнина, а на юг, изток и север теренът е вълнообразен. Граничи със Свищов, Царевец, Ореш, Драгомирово, Козловец. Разделено е на две части от малка рекичка. Едната част наричат Припека – мястото на южния склон, а другата – Усойната – разположен на северната.

Ст. Андреев отбелязва съществуването на името до 19-ти век като Isliva-I zimmi и Islivova. Според предания от началото на 19-ти век първото му разположение е в местността Влашката махала, откъдето се премества на сегашното място, бягайки от епидемия. Останки от къщи на няколко места в околността – в м. Лешови байчи (ЮИ до селото), за които се предполага, че са черкезки или татарски, най-стари в м. Кънчева чешма – северно до селото, в местността Кривулка в Средния дол и в местността Долник.

След 1820-40 година запомнено на сегашното си място с около 30 къщи. Ф. Каниц го споменава като Bulgar sliva. То е едно от големите чисто български села след Освобождението. Увеличено с преселници с преселници от Балкана, а след войните в началото на 20-ти век има заселници от Южна Тракия и Мала Азия.

Най-стари родове – Кимташата, Шилата, Маджарята, Димови, Петрови, Рензови, Енчови, Кънчови, Чеклашата, Върбанята, преселени от различни места от 19-ти век. Поповите, Кичимените – преселници от Македония, Даневите, Ганзулята и др. За повечето се знае от къде са преселени.

През 80-те години на 20-ти век населението е 2700 жители, а в 2010 година е 1351 жители. Причина за името е българският състав на населението, за разлика от съседното село Турско Сливово – сега Козловец. Името Сливово се свързва с обощарството, като част от поминъка или с име на местност със сливови дървета.
Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година

Преглеждания: 908