Българене – у Ф. Каниц Bugareni, в турски документи Bulgarene.

Село, разположено на десния бряг на река Осъм и на шосето Плевен – Русе и София – Варна. Селото е на 36 километра югозападно от Свищов, 40 километра източно от Плевен, югоизточно от Никопол, на 10 километра северозападно от Левски. Граничи със землищата на Малчика, Стежерово, Деляновци, Петокладенци, Изгрев, Обнова.

Вероятно е имало по-старо селище в местността Селището, където са откривани останки – надгробни плочи, в местността Нов башчъпа, намерени артефакти, като кюпове и монети. Името на местността Кочагово също се свързва със старо селище. Счита се, че има документи от 15-ти век, които го регистрират като феодално владение към Никополската крепост. Според по-нови предания жителите – по-конкретно един пчелар – българин, са се заселили тук от местността Млачище – така се е нарило вероятното старо село. После „при българина“, са се заселили и турци – така се обяснява името на сегашното село. Обяснява се и като дадено от турци, които са се заселили при българина. Към тях се присъединяват жителите на изчезналите селища, околни села, от Летница и др. Най-стари родове – Ганчовци, Мусаковци, Драгиевци, от Балкана се преселват Личковци, Цоневци.

Развитието на населението показна значителното му нарастване след Освобождението с преселници от различни места и намаление в последните десетилетия. През 2010 година населението е 890 души.

Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година
Публикува се със знанието и съгласието на проф. Пернишка.