Новград – у Феликс Каниц Novgrad, в турски документи Novgrad, Novgrat.
Село разположено във висока равнина, оградена от хълмове на шосето Свищов – Русе. Граничи с Кривина, Беляново, Джулюница, Караманово и Вардим.
Основано след падане под Османско владичество от оцелелите местни българи след разрушаване на съществувалата византийска крепост Неокастро от 12 – 14 век, преименувана след византийското владичество на Новград. Така е отбелязан и в турски средновековни регистри. В руски военен справочник от 1877 година се споменава като Новград. Крепостта се е намирала на 4 километра североизточно от днешното село на върха Кале баир, на левия бряг на река Янтра. Издигната е била на високо и непрестъпно място над реката и единствената и достъпна страна е била откъм изток, където е имало крепостна стена и ров. Новградската крепост е превзета от турците през 1388 година при похода на 30-хилядната армия на Али паша северно от Стара планина. Османците избили по-голямата част от населението и практически сринали крепостта до основи. Малцината оцелели българи изградили край развалините й новото селище, носещо името на унищожената крепост – Новград. Сведения за селото има в турски регистри от 1430 година.
На юг и югозапад от селото се намират останки от селища и находки от бронзовата епоха и желязната епоха. В местността Кале баир има римски останки.
Преди Освобождението е с 200 къщи, от които половината българи Преселници от Румъния има от преди Освобождението. След това идват балканджии. Основно училище е открито през 1872 година. В местността Янково гърло четата на Хаджи Димитър преминава река Дунав.
Населението днес е българско и малко турци, занимава се със земеделие. След 1950 година много турци се изселват. Днес селото има 941 жители.
Емилия ПЕРНИШКА,
“Местните имена в Свищовско”
Сподели с