Макар да съм в Добрич, нека да ви разкажа една интересна история, свързана със Свищов. 1975 година е. Аз съм на 12 години. Изведнъж сърцето на малкото провинциално градче се свива – починала е 19-годишна девойка. Токов удар я поразява, докато се е къпела в дома си. Майката на момичето изпада в дълбока депресия, която продължава около пет години. Тогава другата й дъщеря ражда момиче. Слагат му същото име като на загиналата му леля. Раждането на внучката и грижата за нея с много любов изцелява депресията на бабата. Повече от 40 години са минали от смъртта на девойката, когато внучката, носеща нейното име, идва при мен за регресия и ми разказва… или по-точно припомня тази история… Започва регресията и се оказва, че… жената, която се подлага на регресия, е същата онази 19-годишна девойка, загинала в банята. Връща се чрез едно много емоционално преживяване в ситуацията от 1975 година. Казва, че бърза за някаква среща. Чакат я. Затова гледа да се изкъпе по най-бързия начин. Не иска да закъснява. Вижда мократа мозайка – пода на банята. Вижда босите си крака. След това вижда включената електрическа печка. Решава да я премести и… след това цялата е разтресена… Дори и зъбите й започват да тракат… След което изведнъж настава мрак. Настъпва смъртта.
Но и още нещо много важно осъзна по-време на регресията. Пет години преди да дойде при мен, беше починала нейната любима баба – майка на нейната предишна самоличност. Тази загуба я кара да изпадне в депресия. Две години и половина след това й се ражда момченце, което спомага депресията й да изчезне. А това всъщност е душата на починалата преди това любима баба (майка)! И бликват сълзи… „За душите що се любят и смъртта не е раздяла!“
Борислав РУСАНОВ

Преглеждания: 375