Втори ден зърнопроизводители от три области протестират край Горна Студена, видя Актуално Свищов.
Зърнопроизводители от областите Велико Търново, Русе и Плевен започнаха вчера безсрочен протест с настояване да се спре безмитният внос на украинско зърно и да бъде отложен стратегическият план в земеделието. Над 50 трактора и комбайни бяха изкарани от земеделските производители и за кратко по вчера обяд с автоколона от земеделската техника беше блокирано движението по пътя Русе – Плевен между свищовските села Горна Студена и Овча могила.
Днес също имаше шествие на земеделска техника.
- Ето какво коментираха вчера дошлите край Горна Студена пред Здравка Маслянкова, кореспондент на БНР за региона.
От земеделие никой не е прокопсал, а сега става още по-трудно с вноса на евтина пшеница и слънчоглед от Украйна и с новите изисквания на българския стратегически план в земеделието, заявиха протестиращите зърнопроизводители от малки и големи земеделски кооперации в централна Северна България, които изкараха тракторите си в знак на безсрочен протест. Беше приета и протестна нота до служебния земеделски министър и до правителството.
Координаторът на протеста и председател на земеделската кооперация в свищовското село Александрово Димитър Димитров:
„От днес нататък продължаваме да защитаваме интересите си. Техниката остава на място. Докато не изпълнят исканията – да спрат вноса от Украйна на селскостопанска продукция и стратегическият план, ако не могат да го спрат, да го отложат за година-две. Ние, като земеделски производители, няма как да го изпълним и ще загубим част от субсидиите. Без субсидии ние не сме конкурентоспособни на европейския пазар“.
Вносът на украинско зърно прави българските земеделски кооперации неконкурентоспособни, затриват ни, заяви Генчо Генчев от земеделската кооперация в русенското село Кривина:
„Смъкнаха се цените, сринаха се пазарите, какъв е да е проблемът. Тези земеделци за какво мислиш са излезли?! Има хора, които не са си продали зърното, теглили са кредити, за да си покрият другите разходи. Сега трябва да се бесят. Ние изпълняваме европейски директиви, праскаме с това, торим с другото, а накрая какво – те вкарват украински неща, и слънчоглед, и всичко е така. Защо никой не се замисля какво яде тази нация? Стратегическият план са го мислили хора, които не са ходили на полето. Аз разбрах, че трябва да се оре февруари месец, как ще се оре, сега е нулева серия. Това са грубости на търкалета. Не зная как ще се оправям, ще се събираме да умиваме, да решаваме. Не зная“.
„Тук съм да подкрепя земеделците, защото аз лично от януари месец не съм продал нито една машина и нещата са свързани, не са ударени само те. Ударени сме и ние като индустрия, като търговия и бранш, защото те като не продават и нямат пари, рефлектира и върху нас, не продаваме и ние. Те нямат пари и не купуват“.
И докато кооперациите, арендаторите и търговците на техника имат някакви възможности за финансово лавиране, не така стои въпросът за работниците им. За хляба на семейството си е притеснен трактористът от Левски Петър Милчев, който дойде на протеста с тригодишния си син.
„Има вероятност да останем без заплащане при тези неща, които се случват. Последно се качвах на трактора да ора есента. Досега редовно получавах заплата, но сега не сме сигурни дали ще имаме заплати“.