Виктор Кирияк е на 41 години, потомък на бесарабските българи, до преди четири дни е живял в Одеса, Украйна. Днес с трите си деца, майка си и две други жени от воюващата страна и техните деца са в Свищов. Далеч от бомбите и воя на сирените…
Витя, както го наричат близките му и приятелите е родом от Измаил, където е една от най-големите групи етнически българи, преселили се от родните земи след войните между Руската и Турската империя – известни и като бесарабските българи.
„С мен пътуваха майка ми, сестра ми с две деца, аз имам три деца и още две жени с две деца“. Целта му била да се установят на някакво безопасно място. Казва, че в Одеса за разлика от Киев и Харков в момента не е толкова страшно, но често се чува воя на сирените, предупреждаващи за въздушна атака…
Виктор е баща на три деца и затова е преминал безпрепятствено границата на Украйна, бягайки от войната. Децата му са на 5, 9 и 12 години.
Витя категорично отхвърля твърденията, че украинската власт подлагат под тормоз, определящите се като българи. „Нормални хора си живеят в своята страна. Никой не те притеснява. Нямам и никакви проблеми при използването на български език“, споделя Виктор.
Преди четири дни е развивал свой собствен малък бизнес. Бил собственик на кафене, където е предлагал и сладкиши…
„Категорично искам да се върна като свърши войната. Но се питам кога ще свърши? Това ще определи и колко време ще останем тук в Свищов. Не искам да се връщам на място като в Донецк, категорично. Имам три деца и не искам да гледат всичко това, което се случва днес в Украйна“, споделя с болка 41-годишният мъж.
„В Свищов ни посрещнаха изключително добре. Хората навсякъде се отнасят изключително радушно. Ние пристигнахме през Румъния, където също хората се отнасяха много добре към нас и всички бягащи от войната. Свободно ни осигуряваха храна, хигиенни материали за нас възрастните и за децата. В България също ни посрещнаха изключително добре, осигуриха ни това жилище (бел. на ред. Социалните жилища на община Свищов). Осигурено ни е всичко необходимо за живот. Децата имат възможност да ходят на футбол, записани са да учат български език. Моите знаят, защото в Одеса имаме българска община и там са учили език и историята на България. Децата имат възможност да се запишат и в Школата по изкуства, както и на училище“, споделя какво му е ежедневието вече като бежанец.
Виктор Кирияк е аматьор-състезател и по триатлон – плуване, бягане и колоеднене. 3 – 8 километра трябва да преплуваш, 180 километра да преминеш с велосипед и след това 42 километра да пробягаш. Всичко това трябва да преминеш за не повече от 16 часа. Почти пет години се е занимавал със спорт, но последните две години заради пандемията не тренира…
„Може би нямаше да дойда, но приятели от Свищов започнаха да ми звънят и да питат как съм, как са близките ми след началото на войната. Именно те обещаха и ни осигуриха помощта по приемането ни тук“, споделя в края на срещата ни Виктор. Три дни са били необходими да убеди всичките жени да тръгнат с него и да оставят домовете си. „Всеки си мисли: Какво ще стане с това, което цял живот съм градил?. Как да го оставим? Оставих си жилището, оставих кафенето и дойдохме. Надяваме се всичко да се оправи“, е надеждата на Виктор.
Александър ШАБОВ

 

 

Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали. Изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com. Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна правна помощ на пострадали от домашно и полицейско насилие.