Привлекателната красота на главната ни улица блика предимно от “виенските” къщи на заможните свищовци, построени непосредствено след Освобождението. Задъхано забързани в своето ежедневие, съгражданите ни едва ли спират поглед върху тези красиви, елегантни, богато орнаментирани сгради – повей от други времена, от други мечти и стремежи. Кой и кога ги е строил, каква е тяхната историческа и архитектурна значимост? Не всичко за тях ни е известно днес – пропуснали сме много години, но все още можем да се докоснем до тяхната история.
“Европейското” строителство в Свищов се заражда непосредствено след Освобождението. Проявява се силно изразен стремеж новите сгради да бъдат в съзвучие с архитектурните постижения на цивилизования свят – в съответствие с традициите на християнската култура. Решителен принос за това приобщаване към Европа имат множество чуждестранни архитекти и специалисти (от Австрия, Чехия, Германия и др.), които след Освобождението са поканени в младата българска държава да работят за модернизиране на архитектурния облик на нашите градове. Тази тенденция се запазва и доразвива от първото поколение български архитекти, завършили висши училища в Европа.
Новото строителство в Свищов през този период в значителна степен еклектично съчетава разнообразни архитектурни стилове. В Европа те са възникнали през вековете в ясна последователност, но в следосвобожденска България (и в Свищов) архитектурните стилове се прилагат едновременно и комбинирано – при доминираща изява на неоренесанса, необарока и сецесиона. Такъв е и преобладаващият архитектурен облик на “виенските” сгради на Свищов.
Най-внушителни от частните домове са красивите, елегантни, с богати орнаменти по фасадите сгради на Новградлиеви и Златанови. Особено впечатляваща е сградата на Новградлиев (днес – Интернешънъл Асет Банк) – паметник на културата. Васил Радков отбелязва, че тази сграда, съседната (на Златанови) и на Тодор Божинов са строени от предриемача Стефан Иванов (Златанов) от “архитект виенчанин”. Сега тази великолепна сграда е олицетворение на доминиращата архитектурна тенденция в страната ни по това време: изящна фасада с красиви пиластри (полуколони с основа и капител); красиво оформени правоъгълни прозорци с гибели (триъгълни или полукръгли плоскости над прозорците) и нежни балюстри (невисоки колонки, понякога скулптурирани) под перваза на прозорците; рустицирана зидария (наподобяваща големи четвъртити каменни блокове, често нарочно доогрубени) по ъглите на стените. Такива елементи ще видим и в другите постройки в Свищов от това време: Американското научно богословско училище (днешната Съдебна палата), Тодор Божиновата къща и др. Силуетът се подчертава от мансарден покрив над тежък многопластов корниз.
През годините великолепната сграда е имала различно предназначение – използвала се е като Търговски дом, Немско училище (от детските години съм запомнил голямото германско знаме, което се спускаше от фасадата), а в по-ново време – Градска народна библиотека, Дом на книгата, банка (сега “Интернешънъл Асет Банк”).
Почти долепена до нея (на запад) е не по-малко красивата сграда на Златанови – също в списъка на Паметниците на културата в Свищов. На нейната фасада, над корнизите на двете крайни (на запад и на изток) двойки прозорци, е отбелязано, че тя е строена през 1890 г., и инициалите “С” и “И” (Стефан Иванов). И тук архитектурният стил е по-близо до неоренесанса (с елементи от барока) – с характерните мансардни покриви, пиластрите, красиво орнаментираните сводести крайни двойки прозорци. Пиластрите тук са плоски, но също така добре оформени с барокови капители. Ясно личи почеркът на опитен европейски архитект, името на който все още не сме открили. По косвени данни – напълно повтарящите се или сходни архитектурни елементи с тези на ДТГ “Д. Хадживасилев” – можем да допуснем, че те са строени по плановете на същия архитект или от свързани с него изпълнители.
Тодор Божиновата къща – също паметник на културата, е строена от предприемача Стефан Иванов през 1890 г. по плановете на виенски архитект. Къщата е елегантна, едноетажна, повдигната над терена. Външното и вътрешното оформление показва отлично познаване на “виенския” архитектурен модел: леко загатнати лизени (тясна и плоска вертикална лента, разчленяваща фасадата на по-малки полета), стилно обрамчени двойки прозорци с балюстри под перваза, нежни декоративни фронтони с апликационни мотиви над прозорците. Балюстрите са в хармония с балюстрадата (ограда от балюстри) на стълбището към централния северен вход на къщата. В ъглите на фасадата – рустиционни елементи, имитиращи грубо дялани камъни, изпъкнали над плоската повърхност на фасадата. Такъв похват е използван и при други “виенски” къщи в Свищов. В съзвучие със сецесиона (съизмеримост, изява на строителния материал и на конструктивната система, стилизирани елементи и пр.) са изящните решетъчни огради от ковано желязо, правени тогава в работилницата на Павел Чонов. Вътрешното оформление и изографисване е също осъществено навремето от виенски майстори, а мебелите са доставени от Виена.
Това по-скромно третиране на фасадите, с акценти върху няколко по-ярки детайла, ние ще видим и в останалите по-малки частни домове в Свищов, повлияни от “виенския” архитектурен стил. Учудващо е дори как все още са оцелели през бурните времена на грандоманското “блоково” строителство в града, помело редица красиви сгради в Свищов, даващи тази топла красота на стария ни град.
Свищов, декември 2006 г.
Радко Василев РАДКОВ
Сподели с