“Виенската” къща на кмета Атанас Велев

Една стилна “виенска” къща в центъра на града – в задъненото отклонение до храма “Св. Преображение” – е почти непозната на свищовци. Тя скромно се е сгушила по стръмния наклон на терена, встрани от погледите на забързаните наши съвременници. А някога тук е кипял живот, общественици и влиятелни личности са били чести гости под лозниците на двора или в просторните салони на дома, посрещани от любезните домакини. Поднасяли са се традиционните свищовски сладка, звучали са валсови акорди от пианото, мека светлина е обливала кристалните полилеи. А днес тук е тихо и спокойно, всичко е сякаш застинало встрани от ежедневния обществен кипеж. Няма го вносното пиано, няма ги стилните мебели и кристалните полилеи. Отдавна са отзвучали стъпките на старите стопани на изящния дом.

Това е домът на адвоката Атанас Велев – кмет на града през периода 1.8.1911 – 30.8.1912 г. и председател на Общинската тричленна комисия от 18.10.1918 до 10.11.1919 г. Къщата е строена в самото начало на миналия век (1902 г.) на силно наклонен на север терен. Централната част на южната фасада е подчертана чрез леко издадена част от сградата по цялата й височина (“ризалит”) с триъгълен фронтон над красивата метална решетъчна украса на остъклената сводеста врата. В средата на фронтона – неповторима декорация в стила на предпочитания от архитектите по това време “сецесион”. Входът е обрамчен от портална арка – пиластри с класически коринтски капители. Прозорците от двете страни на ризалита също са обградени от пиластри (тук те са плоски), а над тях – фронтон с корниз, увенчан от триъгълен апликационен мотив, характерен за “сецесиона”. В края на южната фасада са поставени плоски пиластри със същите красиви и стилни капители. Общото излъчване на къщата, с нейната хармонична и балансирана фасада, с естественото и функционално вътрешно пространство, е типично за съчетаването на “барока” със “сецесиона”.

Северната страна на къщата е на два етажа, поради силния наклон на терена. Тук изпъква елегантният балкон с нежна решетъчна ограда от ковано желязо – вероятно дело на железаря Павел Чонов. И тази част на фасадата, макар и по-скромно, е украсена чрез пиластри около прозорците и по ъглите на постройката.

Строителите на тази красива къща не се помнят. Знае се само, че дървеният строителен материал (варен чам) е доставен от Румъния.

Стопанинът на дома Атанас Велев (1865-1940) по професия е бил адвокат. Отначало постъпва като чиновник в Свищовския съд. Постепенно израства в службата и достига до мирови съдия в Свищов, Кула и Преслав. През 1892 г. създава семейство с Веселина Костова Цанкова (от богатия род на Цанкови). Десет години по-късно издигат тази прекрасна “виенска” къща в двора на старата къща. Имат осиновен син – Васил (р.1901 г.), който се оженва за Олимпия Ангелова Мангрелис (р.1906 г.) и имат двама сина : Атанас (р.1926 г.) и Александър (р.1928 г.) – съпруг на нашата любезна домакиня г-жа Елена Димитрова Велева (р.1934 г.).

Кметът Атанас Велев е бил честен и много уважаван както от съгражданите си, така и от своите клиенти като адвокат. Много често е защитавал безплатно делата на хората от с. Царевец. За благодарност е канен от цели фамилии за кръстник на децата им. Бил е известно време ръководител на църковните хорове в храмовете “Св. Преображение” и “Св.св.Кирил и Методий”. Освен това е участвал в театралната дейност на читалището. Като активен общественик е избиран за народен представител в V Велико народно събрание (1911 г.), заедно с Димитър Бръчков, Иван Вазов и А.Ц. Буров.

По време на мандата му като кмет, Атанас Велев тържествено открива паметника на Алеко Константинов в градската градина (11.10.1911 г.), като произнася вълнуващо слово. Организира се и впечатляващо шествие из улиците на града под звуците на духовата музика. Поставя се и началото на строителството на класното девическо училище в Свищов в центъра на града. Мястото е било известно като “Мечитя”, тъй като е имало голяма стара каменна чешма. Сега тук се издига грамадата на жилищен блок (известен на гражданите като “Момини гърди”).

Атанас Велев е имал широки културни интереси. Водил е дълго време кореспонденция с писателя Максим Горки. За съжаление писмата не са запазени до наши дни, тъй като Ат. Велев ги изгаря, след като в дома му са правени обиски от полицията. Други архивни документи обаче са запазени за историята. След пожара в Свищовския конак (1877 г.) архивът от горящата сграда е изхвърлен навън по улицата. Известна част от стари турски документи остават в дома на Атанас Велев, скрити в тавана на старата къща. През 1912 г. му гостува негов братовчед – свещеник Апостол Георгиев, който знае арабски език. Заедно с местния мюфтия преглеждат документите. Преценяват, че са ценни за историята, поради което ги предоставят на директора (Д. Мутафов) на Народната библиотека в София. Така те са съхранени за научно-историческите изследвания на следващите поколения.

Нашата домакиня – г-жа Елена Велева – разказва, че баба Веселина (съпругата на кмета) е била много възпитана, внимателна и добра домакиня. Въпреки че е имала слугиня, винаги лично е правила сладкишите за гостите. Помни се, че тя е посрещала у дома си адютанта на цар Борис III, комуто лично е приготвяла кадаиф, баклава и други сладки. Тези традиции са запазени и до днес – любезната ни домакиня ни поднесе прекрасно сладко от череши, приготвено по стара изпитана свищовска рецепта.
Свищов, януари 2007 г.
Радко ВАСИЛЕВ РАДКОВ,
Из „Свищов. Културно-исторически забележителности“, 2007, Абагар, Радко Радков, Пети Доневски.