В живота ни има дефицит не на служители, а на усмихнати, коректни, смирени светли хора

Респектирана съм, хора… И доста натъжена.

Днес на интервю за работа дойде една изключително светла жена. От изчезващ вид… Около 60-65 годишна, спретната, усмихната, блага. Без да поискам, остави на бюрото ми прилежно написано CV. Казах, че по-късно ще го прочета, а сега просто искам да си поговорим. С усмивка на лице ми разказа, че работела нощна смяна (от 8 вечерта до 5 сутринта) в хитово заведение като миячка на чаши. Търсела си още нещо за работа, защото лекарствата след преживения преди години инсулт били много скъпи и инвалидната й пенсия не стигала до никъде. Направи ми впечатление, че леко придържаше едната си ръка. Попитах я всичко ли е наред. Надявам се – каза, и пак се усмихна. После разказа, как тръгвайки към интервюто се спънала и паднала. Ударила се лошо. Попитах, защо не е минала през поликлиниката, а тя кротичко отговори, че първо била поела ангажимент към мен и не искала да ме разочарова, а след срещата ни щяла да отиде да я прегледат. Каза, че вътрешно усещала, че на всяка цена трябвало да дойде на това интервю. Притесних се. Предложих й помощ. Отказа. Отново с усмивка…

Разбрахме се да се чуем след прегледа в Пирогов и да решим какво правим. Обади се след час и половина. Гипсирали я, китката била счупена. Стана ми адски криво… Осъзнах, какво й е коствало, колко всъщност е било болезнено, но е намерила сили да дойде без минутка закъснение и… да запази усмивката си.

Запитах се, защо Той винаги изпраща тежки изпитания най-вече на добрите и читави хора? Сигурно, защото е наясно, че само те ще могат да се справят, сигурно защото само те няма да го хулят, сигурно защото само те няма да спрат да се усмихват и ще намерят начин да мотивират по-младите, да им покажат нагледно, че каквото и да ги сполети, трябва да продължат да вярват, че светът (колкото и да не е за вярване) си е едно много прекрасно и справедливо място…

В CV-то й прочетох, че дълги години е работила като главен експерт във финансова институция, водела е преговори, подписвала е договори с фирми, обучавала е кадри… Навремето е завършила френска гимназия и Международни икономически отношения, владее три езика… Спрях да чета, защото съвсем щях да се разстроя…

Само чакам да й се оправи ръката и я взимам. Ще й пазя мястото, за което кандидатства! Дължа й го, защото в живота ни има крещящ дефицит не на служители, а на усмихнати, коректни, смирени СВЕТЛИ хора! Онези, от изчезващия вид.
Даниела ВАСЕВА