Точно на мястото, където ул.“Хаджи Димитър” се влива в ул. “Цар Освободител”, се издига красивата внушителна сграда, в която се помещава Пощенска банка. Това е “палатът” на Кодови, строен от “стария” Кодов (Димитър Маринов Кодов) през 1892 г . Той е имал две деца – син Георги и дъщеря Пенка. Наследникът му Георги Димитров Кодов е бил дете, когато се строи голямата и красива къща в центъра на Свищов. Когато възмъжава, се жени за Лукса (Луша) Янкова. Имат две дъщери – Виктория (Русчева) и Елена (Вълнарова).

Старият Кодов е бил голям земевладелец и търговец – притежавал е голям чифлик от 4000 дка земя. Голямото си богатство е използвал и за подпомагане на свищовските училища. Известно е, че Димитър Кодов дарява 43 204 лева на Търговската гимназия “Димитър Хадживасилев” за подпомагане на бедни ученици и за закупуване на учебни пособия. Негова снимка (с дълги и остри мустаци, щръкнали встрани) е поставена в Юбилейния сборник на Свищовската търговска гимназия, 1884-1934 г. (стр.210) като един от значителните и дарители.

Домът на Кодови и сега е една от представителните ”виенски” сгради в Свищов. Можем да си представим навремето преди 105 години какво впечатление е правил на фона на все още незастроения с модерни (“европейски”) сгради град, с неговите стари каменни сгради от епохата на Възраждането. Този дом и намиращите се в непосредствена близост “виенски” къщи на Новградлиеви и на Златанови явно са били новият архитектурен акцент на Свищов в първите 15 години след Освобождението. Голямата елегантна и стилна сграда на тогавашната улица “Болнична”, с лице на север към главната улица на града (“Александровска”), с красивата “виенска” фасада и стилни декорации, е силно впечатлявала свищовската общественост. Ненапразно дома са го наричали “палатът” на Кодови.

Въпреки годините и различните драматични обществени и природни превратности, къщата на Кодови е запазила своята елегантност, архитектурен стил и внушителност и до наши дни. На северната й фасада виждаме хармонично разграничаване на етажите чрез нежен флорален фриз, несрещан в другите подобни постройки в Свищов от онова време. Вертикално фасадата е разчленена на три полета, обрамчени от класически пиластри. Те са увенчани от красиви капители, издържани в преобладаващ римско-коринтски стил. Като архитектурен акцент над прозорците са поставени също корнизи със зъбчета (“дентикули”), каквито има и на централния увенчаващ корниз над централната част от фасадата. Корнизите над прозорците са подпрени от носещи скулпторирани конзоли. Под прозорците на горния етаж са оформени правоъгълни обрамчени полета с декоративни флорални мотиви. Освен това централната част на северната фасада се подчертава и чрез стилен лек балкон с метална решетъчна ограда от ковано желязо, издържана в духа на сецесиона (“ар нуво”). В такъв стил са и леките красиви капандури на покрива, които оформят силуета на сградата.

Кодовият дом е свързан и с активния обществен живот на града. Знае се, че още в 1892 г. (както отбелязва Васил Радков), когато д-р Георги Атанасович се връща в родния Свищов, изпълнил държавните ангажименти към младата българска държава (министър на Просвещението и председател на Висшия медицински съвет в София), в къщата на Кодови (които са му роднини) му бил приготвен кабинет за приемане на пациенти и стая за живеене. Д-р Георги Атанасович обаче предпочита да се върне в бащината къща при сестра си Уца, където живее и до последните си дни. В Кодовия род се помни още, че в този дом са гостували и българските владетели Фердинанд I и Борис III, както и други видни държавници и личности.

В годините до края на Втората световна война първият етаж на къщата се е използвал като развлекателно заведение – кафе. Имало билярдни маси и моникс, както и игрални машини – ротативки. След това тази красива сграда в центъра на града често е променяла предназначението си, тъй като е била национализирана. Първоначално се използва като универсален магазин (“Нармаг”) – главно за дрехи, обувки и други индустриални стоки. След това (и най-продължително време) сградата е била използвана за Поликлиника. По време на земетресението (1977 г.) и до построяване на новата сграда на МВР в града, тук се премества и настанява Районното управление на МВР Свищов. След преместване на полицията в новата им сграда, тук се настанява Градската картинна галерия.

След реституирането на сградата и връщането на собствеността на наследниците, в първия етаж на сградата се настанява Пощенска банка. През март 2006 г. тук бе направено вътрешно преструктуриране на пространството и цялостно освежаване на фасадата, без да се променя общият архитектурен вид на сградата, която е в списъка на архитектурните паметници на културата в град Свищов.

Радко РАДКОВ

Преглеждания: 367