Учителка на първолаци по призвание и авджийка по сърце е точна по глигани и… предразсъдъци

В класната стая учениците я познават като госпожа Биляна Цорева – Мила, спокойна и отдадена на професията, но уикенда същата тази впечатляваща дама заменя елегантния тоалет с камуфлаж и пушка. Това пише Галина Георгиева на страниците на Борба. Тогава се отдава на голямата си страст – лова, който практикува вече почти 15 години. Описва хобито си като изключително вълнуващо и разтоварващо. Казва, че по време на ловни излети в кръвта й циркулират адреналин и неописуеми емоции. Тя е от онези жени, които опровергават стереотипите и клишетата.

35-годишната Биляна Цорева е родом от Златарица, но от миналата година живее и работи в Горна Оряховица. В момента е учителка на първокласници в СУ „Георги Измирлиев“, където води занятията по самоподготовка на децата след учебните часове.

Ловът за госпожа Цорева е семейна традиция. Вдъхновила се от своя баща.

„Откакто съм родена, моят татко е ловджия. Като малка се струвах от оръжието и дори плачех при гърмеж. Един ден, когато пораснах, просто реших да отида с него. Видях каква е емоцията, сплотеността на дружината и един от ловджиите уби прасе. Тогава си казах, че искам и аз да стана ловджийка“, споделя с усмивка тя.

През 2010 г. завършва ловджийски курс и реално нарамва пушка през 2011 г. Така става член на дружината „Глиган“ – Дединци, към Златарица. Получава като подарък пушка от своя баща.

Признава, че не може да се похвали с голям брой попадения, но най-доброто било този уикенд. В събота Биляна се разписала с първото гръмнато в дружината диво прасе за сезона.

„По радиостанцията чух, че прасето идва към мен, но в един момент аз вече усещах дишането му. От първия изстрел го свалих – точно във врата, като по учебник“, разказа 35-годишната жена.

Глиганът тежал над 160 кг и бил преследван от други две дружини, преди да попадне на нея.

„Беше трудно да го издърпат от пресечената местност, но традицията е категорична – който го е убил, не дърпа“, смее се Цорева.

Интересното е, че не само баща й, но и приятелят й също е ловджия. Споделят една и съща тръпка и заедно ходят на излети.

Биляна обясни, че в дружината има общо 5 жени, което доказва, че това не е само мъжко хоби.

„Все повече дами започват да ловуват. И защо пък не? Щом е законно, регулирано и полезно – няма значение кой държи пушката. Не е задължително жената да стои само зад печката“, допълва тя.

Признава, че макар да обича професията учител, попрището е много отговорно и натоварващо. Именно чрез лов разпуска и се справя с напрежението.

„Разбира се, има дни, в които няма слука. Тогава се шегуваме, че ходим на въоръжен туризъм“, шегува се Биляна.

Разказва, че в Дединци имат добра база, където след излети групата се събира, за да обсъди събитията от лова. Това са и моментите, когато стрелците споделят и за нещата от живота, а приятелството им става още по-дълбоко и истинско.

35-годишната жена е категорична, че ловците има важна роля в опазването на природния баланс и защитата на хората.

„Ако не се контролират популациите на дивите животни, те могат да навлязат в населените места“, напомня за опасността тя.

Темата за лова рядко влиза в класната стая, но учениците й вече знаят за интересното хоби на своята госпожа.

„Не обичам да се изтъквам пред учениците. Родителите виждат снимки във Фейсбук, коментират вкъщи, а после децата ме питат: „Вярно ли е, че имате пушка“, казва Цорева.

Освен ловджийка и учителка тя е майка на 12-годишно момче. Синът й обаче засега не проявява интерес и предпочита риболова.

Биляна споделя, че не практикува други необичайни хобита, а допреди няколко години тренирала народни танци в самодеен състав.