Учител стана харизанин в Зографския манастир на Атон

Млад учител по история и философия стана харизанин в Зографския манастир на Атон, разказва в репортаж Здравка Маслянкова, кореспондент на БНР за региона. 32-годишният Драгомир Дачев дарил труда си на светата обител и разказва, че традицията на харизанството съществува от векове в православната църква и се изразява в доброволното подпомагане на храмове и манастири. След завръщането си учителят дари на Езиковата гимназия „Професор Асен Златаров“, в която преподава, луксозно издание на „История славянобългарска“, отпечатано от Зографския манастир.
Драгомир е учител от 10 години, в последните 6 преподава история и философия в Езиковата гимназия във Велико Търново. Запален е по историята от дете, а като студент във Великотърновския университет интересът му към манастирите в Атон и по-специално към Зографския манастир бил провокиран от неговия преподавател проф. Иван Стоянов. Идеята да посети светата обител тлеела в душата на Драгомир Дачев през годините, но решителната стъпка била провокирана от един майстор на татуировки:
„Аз имам татуировки и когато отивам да си правя татуировки при моя татуист, той ми заговори за това как е бил вече втори, трети път в Зографския манастир и се разбрахме следващия път, когато отиде, да ме повика. Реално така стана – година по-късно те сформираха група, защото е много хубаво да имаш някой познати, които имат връзка със самия манастир, защото иначе и много трудно да се издаде религиозната виза, която се дава, за да посетиш изобщо самия полуостров“.
Когато си с група за харизанство на Атон е по-лесно, обяснява Драгомир Дачев. Когато се отива сам, за да дариш труда си на някой от манастирите, е нужно да се влезе предварително в контакт с монасите, които отговарят за връзките с миряните, и процесът е по-бавен и труден.
„Идеята е, че все пак е място, където не може всеки да влиза, когато си поиска или както си поиска, заради това все пак има някакъв ред и е хубаво, когато имаш някакви познанства. В нашия случай много от хората, които бяха с нашата група, посещаваха манастира за трети, за четвърти път. Всъщност бяхме, може би, четирима-петима души от 30, които за първи път бяхме в манастира“.
Учителят по история и философия дарил труда си на Зографския манастир за пет дена, за да не отсъства много от учебните занятия в Езиковата гимназия във Велико Търново. В светата обител се работи това, което възложат монасите, според различните сезони в годината.
„Трябваше да берем маслини, но по стечение на обстоятелствата аз работех в столовата на манастира и отговарях за прислужването, да се слага храната на монасите и на всички хора, които са в манастира, за отсервирането, за почистването на масите. Работата беше тежка, не толкова физически, но отнемаше много време. Ние реално имахме работа за обед и за вечер. Обедът започва от 12.00 часа, но ние от 10.00 часа трябваше да подготвяме масите, защото монасите са около 50, имаше около 40 харизани, около 40 наемни работници, имаше и около 100 миряни на посещение. Всички се хранят безплатно в манастира. Отиваше около четири часа работа на хранене. Те ти казват да избършеш масата, ти си я избърсал, но не можеш да се скараш с монаха и отиваш и пак бършеш масата. Наистина ми подейства много усмирително. Бях прочел „Братя Карамазови“ през лятото и имах чувството се чувствам точно като Альоша в тази ситуация. Аз съм човек, който е свикнал той да казва на другите какво да правят, защото съм учител, и винаги говоря, а там трябваше да мълча и да изпълнявам“.
Манастирът е място за уединение и смирение, а любопитната душа на учителя по история и философия била подложена на изпитание да пита, да види, да се докосне. Контактът с монасите е труден, разказва за престоя си в Зографския манастир Драгомир Дачев:
„Не можах, за съжаление да видя оригинала на „История славянобългарска“, но видях кой монах отговаря за нея. Оказа се, че той се познаваше с нашата група, имаше възможност да ми отключи архива и да я видя, но той беше много зает и нямаше как да го занимаваме специално. При монасите има някои, на които им е приятно да си говорят с хората и те сами те заговарят. В този случай ти можеш да задаваш въпроси, аз така задавах. Има монаси, които ние не ги виждахме.  Така видях един, който дори не идваше на обедите и вечерите, които са се отделили напълно от всички. Монахът, който отговаряше за нас, отец Калистрад, много интелигентен мъж, той е бивш репортер, каза, че пише статии за „Свободна Европа“, не съм сигурен как е светското му име, с него разговаряхме. Беше написал книга за църквата и Третия Рим. Мисля, че се беше впечатлил, че зная какво представлява концепцията за Третия Рим като историк и философ и той търсеше контакт с мен, за да дискутираме по-философски“.
Смирение е нещото, на което се научил Драгомир Дачев при петте дни на харизанство в Зографската света обител:
„Аз си мислех, че отивайки там, ще се докосна до висша сила, по-духовно място, нещо впечатляващо. Истината е, че не е точно така, защото манастирът е огромен, той представлява един малък град. Там има много работници, постоянно се строи, работи. Доста жив е животът, има много машини, в същото време има периоди, когато излезеш е пълна тишина, не се чува нищо. Там реално няма животни, в манастира има само котки  и птици. Много спокойно. Хем спокойно, хем има много хора. Така че не мога  да кажа, че духовно се обогатих, но се смирих“.
За рождественските празници младият учител по история и философия и харизанин Драгомир Дачев пожелава:
„Чух по радиото един певец да го казва и си помислих как от детство си го мисля това – пожелавам на хората да бъдат със семействата си, да имат с кого да бъдат, да им бъде светъл и щастлив празникът и да имат положителни емоции“.