Трябва да ценим свободата, защото няма по-висше и по-хубаво благо от нея

Днес 26 юни 2022 г. 145 години от форсирането на р. Дунав при Свищов и началото на Освободителната война бе проведено тържество в местността Паметниците. Аз не съм силен по снимките и клиповете, затова ще се задоволя само с личен коментар: Както и очаквах посещението бе скромно. Официалните лица заедно с военни и полиция бяха, колкото присъстващите граждани, от които половината деца. Гост бе руско аташе от Русе. Даже небезизвестната г- жа Митрофанова не ни ощастливи с височайшото си и отдавна нежелано присъствие в България! Говоренето бе обрано, както и се полага в такъв момент. Кметът Генчев изнесе кратко слово и като представител на държавната власт този път не се кланяше на „братска“ Русия! Уважение и признателност- да, но с достойнство. Загиналите 812 военни чинове са изпълнили дълга си и отдали живота си. За тях, както и за българите не са се замисляли и двамата императори- руският цар и османският султан. За тях има само територия и данъкоплатци, а другото е политика. Така трябва да се научим да разсъждаваме и ние. Останалото са излишни емоции. В случаят няма значение народността! През войната в 1811г. руският генерал граф Каменски разпорежда на френския генерал Сен При да опожари Свищов и взриви Калето. През войната 1928 г. генерал Дибич Забалкански /германец на руска служба/ заплашва искащите освобождение българи с обръщане на топовете срещу тях!? Финландският генерал Ернрот и министър председател на освободена и окупирана България е тъмен спомен от онова време!? Затова не трябва да изреждаме кои националности са участвали в Освободителната война, а да употребяваме народите от тогавашната Руска империя. Така ще избегнем и неудобството да пропускаме украинците, които като втори народ в империята са пролели не малко своя кръв!? Днес в техният военен конфликт Русия- Украйна, ние като членове на ЕС и НАТО сме на страната на нападнатата държава, а не към агресора!
На края ще перифразирам завършекът от словото на г-н Гечев, че днес 145 години след Освобождението трябва да бъдем обединени за благото на града и България. Много вярно, но … Ще стъпя на една друга ценна мисъл: „Една цивилизация / народ, общество, град и т.н./ просперира само КОГАТО Е ЩАСТЛИВА !!! А щастливи ли сме ние гражданите на Свищов, които той управлява от името на държавната власт??? Да щастието е много разтеглива величина и е всеизвестно, че на хората не може да се угоди- И ВСЕ ПАК ?!
Ние гражданите трябва да ценим високо свободата, защото няма по-висше и по-хубаво благо от нея, което се отнася, както за отделната личност, така и за народа!
Вилдирас ЕНЧЕВ