Тоня Христова: Тренировки – сутрин, обед и вечер, труд двойно повече от другите, бе моята формула за успеха

„Гоня пеперуди, ловя щурци и нося… копия“ – това си спомня днес от детството си атлетката Тоня Христова. Не крие, че е станала спортист, подтиквана от баща си – д-р Антон Христов, който е пръв и единствен неин треньор. И не съжалява, че се е отдала на спорта – хвърлянето на копието не е малко от живота й…

Родена е в село Татари, където д-р Христов е разпределен на работа в началото на професионалния си път. Именно Тоня, неговата дъщеря, е първото бебе, което проплаква в ръцете на медика, за който с основание може да се каже, че е помогнал в раждането на половината свищовлии.

Година след раждането й семейството се мести в дунавския град. Наред със спорта Тоня съвсем малка започва да изпълнява и друго желание на баща си – да учи английски. „Първо можех да чета на английски, на български се научих да чета като всички деца – на шест-седем години“, спомня си със смях атлетката. Учител в овладяването на езика на Шекспир е… професор Димитър Бъров, пръв ректор на свищовската Алма матер.

Хвърляне на 150-грамова малка топка е първата дисциплина, в която Тоня се явява успешно като състезател. По-късно започва подготовката си на състезател по хвърляне на копие от баща си. „На състезания съм се явявала винаги като индивидуален участник, а не от даден отбор, но винаги с емблемата на Академик Свищов“, разказва Тоня Христова.

Следват успехи в различни републикански състезания. Състезавайки се при девойките Тоня Христова покрива норматива и става най-младия български майстор на спорта в онези години. „Имаше време до 1974 година почти да не се прибирам в България, а да съм на различни състезания“, спомня си свищовлийката.

Много са състезанията, в които участва Тоня Христова, но за нея най-незабравимо е участието й на пред олимпийската седмица в Монреал 1975 година. Въпреки, че се състезава при девойките в Канада Тоня е включена в женския отбор, където след участието си е четвърта. Не е включена в олимпийския отбор, защото съперничката й Антоената Тодорова, показва по-добър резултат от нея с … 5 сантиметра. „Тя не се класира и при първите осем, а аз имах силите и подготовката за челните места“, спомня си днес Тоня Христова…

Безспорен неин успех обаче е първото място на Европейското първенство 1973 година. На него хвърля копието си на 76 метра, постижение, което не е подобрено все още! До участието й обаче се стига след като в началото на 1973 година на състезание в Пловдив счупва кост на крака. „И до сега не мога да си обясня как татко ме докара за три-четири часа от Пловдив до Свищов. Приеха ме в Старата болница, а гипс ми сложи д-р Горбанов“, спомня си премеждията Тоня Христова. Допълва, че на втория ден почва да стъпва на контузения крак… Не напълно възстановена, кракът не е зараснал, Тоня се връща да тренира. С усмивка си спомня, че за първата си тренировка е пренесена от футболистите на Академик, а първото мятане е от легнало положение заради болките в крака.

Контузия – разтягане на сухожилие, съпътства Тоня в подготовката й и за друго състезание – Балканиадата в Атина. „Спомням си, че при тренировка ръката ми бе вързана със „свинска опашка. Болките са сега, когато остарееш. Тогава единствената цел пред мен бе да съм първа“, споделя атлетката. Категорична е, че никога през състезателния си живот не е вземала допинг или стимуланти. „Тренировки – сутрин, обед и вечер и вложен труд двойно повече от другите бе моята формула за успеха“, споделя още Тоня Христова.

През кариерата си на състезател има много медали – златни и сребърен и само един бронзов. Именно него, от първенство в Куба, Тоня Христова помни и днес. „След състезание в Чехия участвах и на това в Куба. Мислех, че ще имам поне няколко часа за почивка след 19 часа полет, но още от летището ми казаха, че трябва да се явя на сектора за хвърляне на копие“, спомня си Тоня. Явява се за третия опит, който и гарантира бронзовото отличие на състезание, за което не се е аклиматизирала. Друг незабравим миг от живота й е вече след като е прекратила спортната си кариера и е участието й в пренасянето на олимпийския огън в началото на 1980 година. В началото на хилядолетието Тоня Христова е определена за Спортист номер 1 за 20 век на Свищов при жените…

Днес, вече като пенсионер, любимо занимание на Тоня Христова е риболовът. Споделя, че не обича да ходи на Дунав. Любимото й място са някогашните „ями“ в Свищовското блато. Последното хвърляне на въдицата в края на миналата седмица не е успешно, но Тоня се надява на късмет при следващия риболов.
Алекс БОГОМИЛОВ,
Март 2021 година