Тодор Николаев Ковача – от спорта и театралната сцена, до служба Богу

Живот като приказка – с тези три думи може да се опише битието на свищовлията Тодор Николаев Ковача. Неведомите Божии пътища ни срещат в бързия влак София – Варна. Той пътува от Пловдив за Плевен за медицински преглед, аз се прибирам в родния град. По разписание на БДЖ имаме време за разговор около три часа, но уредиците на държавните железници ни дават допълнителни 50 минути за разговор…

Уточнява, че не е кореняк свищовлия, но повече от 40 години активен живот в града на Щастливеца го карат, да се определя като такъв. Иначе е от русенските села – завършва Механотехникума в Русе и после Химическия техникум в Свищов. Трудовото му битие преминава в Химкобината. Работи като ковач, „Оттам ми остана и Ковача. Така ме знаят в града“, със смях уточнява.

Спорт и театър са заниманията на 71-годишния днес, като млад в Свищов преди години. Тренира вдигане на тежести, изкарва курс и за футболен съдия и няколко сезона свири футболни мачове.

Театърът обаче е този, който най-помни от живота си край Дунав. Споделя, че има 20 сезона в Драматичния театър към Читалището. Спомня си с умиление живи и вече покойни съартисти, с които е играл не само пред родната публика. Не може да пропусне да отбележи и името на режисьора, с който е работил – Камен Личев.

Именно в театъра среща и любовта на живота си. „Съпругата е с 14 години по-млада от мен, но любовта ни е жива и днес“, обобщава Ковача. Логично следва венчило. Деца – две. Но младите имат желание техния брой да са три. Дълго време това не се случва. Две мъртви новородени. „Така се стигна и до служението Богу, така станах свещеник“, споделя протойерей Тодор Николаев.

Следва и семейно поклонение до Божи гроб. Години след като става свещеник мечтата на семейството за трето дете се сбъдва. Ражда се момче, което кръщават Давид. Днес той е на 15 години, но след лекарска грешка при лечение на две години е увреден слуховия нерв.

Именното средствата необходими за лечението на 15-годишното момче карат свещеника да продължава и да работи, дори на две места. Освен в храма „Свети Атанасий“ в Ново Железаре, вечер е… охрана в нощен клуб.

„Не се оплаквам! Пенсията не ми е ниска след толкова години работа в Химията, но са необходими средства. Не само за прехрана, а и за Давидчо. Затова продължавам да работя. Не губим надежда, че чудото ще стане и той отново ще си възвърне и говор и слух. Иначе е отличен математик. От малък рисува икони. В момента спортува тенис на корт, където показва много добри резултати. Преди това тренираше джудо също с успех. Да ни е жив и здрав! Иначе големите от години не живеят в България, в Лондон са“, разказва още Тодор Ковачев.

Така в сладък разговор минава времето на път. Удължено от уредиците в БДЖ. За първи път съм благодарен за закъснението, което ми дава възможност за среща с един интересен свищовлия.

Разделяме се на гарата в Плевен с пожелание да се видим отново. Обещава да гостува в родния Свищов за Лозниците в края на септември…
Александър ШАБОВ