Свищовски зет е ловджия повече от 4 десетилетия, има издадени 16 книги

Димитър Стоянов е на 71 години, от София. Журналист, пенсионер, работещ, публикуващ в „Трета възраст“, „Минаха години“, „Лов и риболов“, „Лов и куче“, издал 16 книги на ловна тематика, свищовски зет. Така определя себе си той.

След завършване на Българска филология в СУ “Свети Климент Охридски” в началото на 1979 година започва работа като редактор. В края на същата година е приет за член на ловния съюз и става и авджия. Спомените от тези ловни гонки описва в разкази, събрани в издадени 16 книги…

Споделя, че е назначен от генерал-лейтенант Христо Русков, председател на БЛРС в периода 1964–1988 г. Аз бях назначен от него на 15-ти февруари 1979 г. за редактор на „Лов и риболов“ и това съм описал в книгата „Записки от дневника на един луд ловджия“, изд. Колбис, София, 2023 година.

Генерал Русков е свален от този пост в Партийния дом, сега Народно събрание, на 26 октомври 1988 година от члена на Държавния съвет на Народна Република България Пенчо Кубадински. Генерал Христо Русков съвемстяваше длъжността главен редактор на списание “Лов и риболов” през този период, споделя Димитър Стоянов.

„Декамерон 12 калибър – истории от гюмето“ и „Записки от дневника на един луд ловджия“ са последните две книги. “За разказите на Димитър Стоянов – не се говори. То и не може да говориш. Засяда ти нещо в гърлото и си мълчиш. Само душата знае какво ти е. Като верен приятел. А на книгата, като на кучето – всичко може да кажеш. Ще те изслушат, ще те разберат… и ще те накарат да ги заобичаш. Влезли под кожата ти, като стар другар. И като четеш, влизаш в обувките на следващия герой, чак усещаш как те сърбят ръцете да хванеш баира, ама не сам. С кучето!

И ако книгата лекува душите ни, то кучетата просто ни обичат. Те идват в живота ни, когато трябва и точно, когато сме имали най-голяма нужда от тях. Дори и без да го разбираме. И ни учат на обичане. Човек може много да научи от едно куче…най-вече как да бъде човек!”, коментира Диана Димитрова, гл.редактор БЛРС на списание „Лов и куче”.

Трудовият му път преминава в множество редакции. 16 години е в “Лов и риболов”. Работи във “Всичко за оръжието”, “Вик” – издание на Гражданска защита и т.н. Животът го среща и с Дончо Цончев. Незабравима обаче остава за него е първата му среща с генерал Русков.

Тогава Димитър Стоянов е на 26 години, още студент БФ в университета. Кандидатства за работа, а интервюто провежда стария партизанин и авджия. Пита го откъде познава Йордан Радичков, друг виден български авджия. Студентът се пошегува, че с него е бил на първия му ловен излет. “Истината е, че го познавам от моя колега и негов син Димитър Радичков. Генерал Русков искрено се разсмя на отговора ми и така започнах работа през февруари 1979 година”, спомня си днес 71-годишният писател, ловец и журналист…

В творчеството му има и разказ за село Морава, споделя авторът. Описва спомени от снимането на сцени от филм по произведение на Ърнест Хемингуей. Снимките бяха на гарата преди няколко години.

На въпрос как се озовал свищовски зет със смях отговаря… “чрез една книга”. Преди повече от 20 години с тогавашния му главен редактор отиват на автогарата в София да посрещнат свищовлийката Стоянка Ганева, позната на шефа му. След като я посрещат двамата завързват разговор, става въпрос за една поетически сборник, който се оказва, че той притежава. “Тя е търсеше. Заведох да я види. Вече 21 една години сме заедно”, споделя Димитър Стоянов.
Александър ШАБОВ