Уважаема редакция, дълго се колебах да споделя с читателите ви това, което преживяхме със съпругата ми и огромната ни благодарност, към хората, които ни спасиха от явна смърт.
На 8 май, около 17,30 часа потеглихме с колата си от село Овча могила за Свищов. Често идваме на село, където живее 94-годишната ни майка. По пътя започна да вали, но не толкова силно. За зла участ, дъждът се усили и към средата на пътя до Драгомирово стана пороен. Валеше не “из видро”, както се казва, а сякаш облаците се изляха над нас.
Поискахме да се върнем обратно на село, но бе невъзможно. В този миг огромна водна вълна удари точно зад нас. Водата вдигаше нивото си застрашително. Някъде на около 3 километра от Драгомирово се спусна нова грамадна вода, повлякла всичко по пътя си. В този момент двигателят на колата спря. С ужас видяхме, че колата се движи, тласкана от пороя, повлякъл тиня, храсти и различни посеви. Намирахме се като в лодка сред езеро. Така отидохме напред около 100 метра, тъй като пътят в този участък бе прав. Потърсихме помощ от приятели, но не се получи, защото нямаше как да ни помогнат. Небето беше потъмняло, а идваше и вечерта. Тогава се обадихме на телефон 112.
Благодарни сме, че след малко получихме обаждане, да очакваме пожарна кола, която да ни евакуира. Неочаквано до нас спря кола, с по-висока проходимост. Оказа се, че е кметът на Овча могила, който получил сигнал от друг пътуващ и дошъл да помогне.
В този момент пристигна колата на пожарната от Свищов. Водата не спадаше. Тримата огнеборци, с ботуши и подходящо облекло, видяха ситуацията, в която се намираме и като деца ни пренесоха в пожарната кола. После преместиха колата ни на безопасно място, за да не пречи на движението и почистването.
Отношението на пожарникарите към нас, като хора, изпаднали в беда, за нас бе висша форма на човещина. Пожарната кола отиде почти до Овча могила, за да се върне към Свищов. По пътя видяхме пораженията от водната стихия, отстрани нивите се бяха превърнали в малки езера. Около 9 часа вечерта пожарната кола спря пред нашия жилищен блок.
Благодарим Ви от сърце мили хора, от Първа смяна РСПБЗН-Свищов. Желаем Ви много здраве и все така съпричастни към хората, изпаднали в беда.
Семейство Тодорока и Божан ДИМИТРОВ,
вестник Дунавско дело