Тепърва ще видим как пазарът ще реагира на множество предизвикателства. Той трябва да реагира на глобалната политика, която се води, на войната в Украйна, на засушаването и на другите климатични промени, които се случват. Такъв волатилен пазар, какъвто наблюдаваме в момента, зависим от много фактори, не сме виждали през последните 15 години. В рамките на следващите две седмици ще станат ясни очакванията за реколтата в САЩ, каква е сеитбата в ЕС, да се направи анализ и тогава отново ще видим как ще реагират борсите. Това каза свищовлията Борислав Петков, земеделски производител, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. Гостът коментира споразумението за безопасен износ на зърно в Черно море, волатилността в цените на водещите земеделски култури и сеитбата на новата земеделска реколта у нас и по света.
В сряда Русия се съгласи да възобнови участието си в споразумението за безопасен износ на украинско зърно в Черно море, след като няколко дни преди това заяви, че се оттегля от пакта. Смяната на мнението на Кремъл предизвика силна волатилност на стоковите пазари и големи изменения в цените на пшеницата, слънчогледа, соята и други култури.
„Не сме очаквали нещо друго. При всяка една информация, която ограничава износа извън Украйна котировките се оцветяват в зелено и обратно – когато се отвори коридорът – те стават в червено. Виждаме колко е важна, за съжаление, Русия и нейното поведение, както и колко е важно украинското зърно и колко влияе на световните борси и на България“.
Този коридор беше направен, за да обезпечи продоволствената сигурност на страните от Третия свят и там, където има проблеми, а доколко това се случва е въпрос на друг анализ. Виждаме, че голяма част от украинския слънчоглед остана в България. Не е тайна, че има и украинска пшеница, която остава в България, една част остана в Турция, заяви гостът.
Категорично България няма нужда нито от украинска пшеница, нито от украински слънчоглед, каза Петков. „По противоречиви данни украинският слънчоглед, който остава в България е между 600 и 700 хил. тона. Това е изключително голямо количество и затова в момента българският слънчоглед на българските производители „реколта ’22“ стои по складовете. При това украинският слънчоглед е третиран с препарати, които са забранени в ЕС и на нас ни се забранява да го използваме в нашето производство. В същото време олиото, което се продава в момента в магазините, не е от български слънчоглед. В това бъдете сигурни, а е от украински такъв. Експортът на българско слънчогледово олио не е от българска суровина“.
„Украинският слънчоглед остава, защото влиза на много ниска цена. Причината е, че украинските производители продават на каквато и да е цена, за да вземат каквито и да било пари. Печелят търговците по веригата. Положението при пшеницата е подобно“.
На въпроса защо, след като има количества зърнени култури на склад в България, страната ни не ги изнася, след като в световен мащаб има глад за такава продукция, събеседникът отговори, че причината е в неприемливата цена, на която се купуват културите. „Ние произведохме продукцията си през 2022 година с изключително скъпи торове, препарати и обработки, при много скъпо гориво. Добивите, които са получени, няма как да бъдат продадени под себестойността, която сме формирали“.
„Всички очаквахме и всички анализи показваха, че цената на пшеницата на Пристанище Бургас и на Пристанище Варна трябва да е около 720 – 750 лв. за тон, а слънчогледът – между 1400 и 1500 лв. на тон. В момента цената на пшеницата е около 600 – 610 лв. за тон, а на слънчогледа – между 1100 и 1150 лв. за тон“.
Производителите се надяват след Нова година да има повишение на цените и тогава да продадат продукцията си на по-висока цена, каза още Петков. В момента има спад на цените на торовете, но „от друга страна стои сушата, като такава суша не е имало никога в България в този период на сеитбите“. „Есенниците, които сме засели и продължаваме да сеем, са под силна заплаха“.
Нямаме адекватни напоителни системи, които да компенсират липсата на индустриално значим дъжд, потвърди събеседникът. „За поливно земеделие говорим от преди 20 години и ще говорим още 20 без такова да бъде налично, докато няма ясна политика в сектор Земеделие в тази посока“.
Споразумението, според мен няма да бъде удължено, след като изтече на 19 ноември, заяви Петков. По думите му Русия няма да направи този толеранс, защото това е една от стратегиите на Руската федерация – тя също е един от големите производители на пшеница. От друга страна гостът подчерта, че „по-скоро тази пшеница, произведена в Украйна и старите запаси, които имат, ще бъдат изчерпани. А сеитбата на пшеницата в Украйна е на 60-65%, спрямо предходни години. Там също има и засушаване“.
„В началото на войната направих прогноза, че 2022 година няма да е толкова критична, колкото стопанската 2022-2023 година. Украйна няма да може да засее тази пшеница, която винаги е засявала. В определени области на страната, които са традиционно земеделски – Харков, Одеса, Киев – голяма част от земеделците не са засели есенни култури. Първо, защото нямат ресурсите да засеят и второ – когато си в ситуация на бомбардировки, трудно можеш да правиш бизнес. Тепърва трудностите предстоят. В момента Украйна е с изключително нарушена инфраструктура, с нарушени доставки на най-важни ресурси, като ток и горива. Това оказва влияние, още повече, че проблемът с липсата на работна ръка стои много остро. Държавата бавно и полека е обезкостена“.