От две години домът на свищовлията Огнян е със спуснати кепенци. На входната врата виси табелка с надпис СОТ. 64-годишният мъж, който е пенсионер по болест от 20 години, поради прекаран инсулт, изпълни синовното си задължение. Не остави майка си сама и се грижеше за нея до последния й земен час. Дъщерята и синът отдавна са напуснали бащиния дом, търсейки възможност за по-добра реализация в живота си. Преди 14 години, останал без работа, Свилен, синът на Огнян, избира пътя на гурбетчиите. Избира Германия. Дълго време не искал да приеме, че човек може смени родината. Но по думите му животът го е накарал да го стори. Свилен не крие, че в Берлин се чувства добре. Казва, че е на държавна работа, заплата му е добра. Семеен е с две дъщери, дори вече има и собствен дом.

„Това, което ме измъчва e, че не осигурих спокойни старини за моите родители, а те ги заслужаваха. Оставих грижите за майка ми на баща си, който също се нуждаеше от такива. Е, помагах им финансово, но друго е да си до тях, когато имат нужда от теб. Дойдох да изпратя майка си, но тя не можа да ме види жива, и това много ме боли. Нямах друг изход, освен да взема баща си при мен в Германия, защото сам не можеше да се справи занапред. Още ми е пред очите ми гледката, когато тръгвахме. Сълзите му се стичаха по лицето, ръцете му трепереха и опипваха всяка една вещ в дома. Трудно му бе да се раздели с всичко това, което бе постигнал през целия си живот, да удари ключа и да тръгне към една непозната за него държава. А раздялата със съседите бе още по-трогателна. Сякаш е усещал, че връщане назад няма“, не спира да изплаква болката си Свилен. От мъка по родния си град и загубата на съпругата си, дните на Огнян били преброени. Само след 4 месеца в Германия той почива. Кремират го и прахът му остава завинаги в чуждата за него държава.

Миналата седмица Свилен е дошъл със семейството си в Свищов, за да направи две години на майка си и да продаде бащиния си дом, за да не се рушии.

„Какво стана с нашата България? Нали уж към по-добро трябваше да вървят нещата? Хората не живеят спокойно, нямат сигурна работа, не получават достойни заплати и пенсии. Заблуда е, че намалява потокът на напускащите държавата намалява“, споделя още свищовлията.

„Децата ми явно няма да се върнат в България, защото са родени в Германия, но аз и жена ми, живот и здраве, като се пенсионираме, ще се върнем отново в Свищов, защото тук се чувствам в свои води, тук са моите близки и роднини, тук е моят корен“, не без болка споделя Свилен, който след седмица ще поеме обратно пътя за Германия, с надеждата, че някой ден ще се завърне завинаги в Свищов.
Йорданка АПОСТОЛОВА,
вестник Дунавско дело

Преглеждания: 2 625