В Свищов днес беше почетена паметта на 12-те деца, които загинаха преди 21 години във водите на река Лим, на границата между Сърбия и Черна гора на връщане от екскурзия в Дубровник, предаде Здравка Маслянкова, кореспондент на БНР за региона. Животът продължава, казват почернените роднини и се опитаха да дадат кураж на бащата на 12-годишната Сияна, която тази седмица загина при катастрофа на пътя край Телиш, но предупредиха, че пътят е дълъг и системата не се променя.
В параклиса „Свети Дух“ на свищовските гробища бяха отслужени заупокойна литургия и панихида в памет на 12-е свищовски деца, които намериха смъртта си в река Лим на връщане от екскурзия в Дубровник.
В скръбта си Тодор Братов и Георги Манзаров, бащи на загиналите в катастрофата Антония и Юлиян, дадоха кураж на бащата на Сияна, но са скептични, че системата ще се промени:
„Гори същият огън, какъвто гореше при нас. Зная много добре как се чувства. Той се е изпълнил с гняв и иска на направи това, което ние се опитвахме, някак си да промени системата. Няма да успее да я промени. Мисля, че много дълбоко имаме проблеми в нашето общество“, казва Тодор Братов.
„Да се бори, доколкото може, да има кураж, но пътят е много дълъг и няма край“, допълва Георги Манзаров.
„Държавата, активират се всякакви структури, когато стане трагедия“, коментира бащата на Антония Братова.
„Цялото чудо е за три дена и се продължава. Цялата държава, всички са с поуки, всеки обещава това ще се случи, онова ще се случи. Това просто е един омагьосан кръг“, посочи бащата на Юлиян Манзаров.
21 години от черната дата родителите имат надежда.
„Животът продължава. Животът също е силен, както смъртта“, сподели Тодор Братов.
„Не бих казал, че няма надежда, бих казал, че просто ме е страх децата да пораснат“, казва Георги Манзаров.
Сподели с