Свищов носи името на български владетел

За произхода на името на град Свищов са изказани доста предположения, но нито едно не се утвърди. Решението на проблема е търсено, общо взето, в речниковия фонд на три езика: латински, гръцки и славянски.
През римското владичество градът е носил името Нове и император Марцелиан от IV в. наричал града NOVENSIS MOESIAE SIVITAS, което в превод означава “мизийски граждани на Нове”. Това название предполага, че освен легиона, квартируващ в Нове, и живеещите вътре в крепостта латинци и помощен персонал, е имало и местно население, което живеело извън стените на крепостта. Обстоятелството, че през V в. градът носи името Нове, изключва възможността тогава да се е наричал Сивитас (Свищов).
В. Чолаков извежда името на града от латинската дума SISTO, SYSTUM, означаващо тераса или колонада в римски стил. Това тълкуване също не намери поддръжници, защото до края на римското владичество, а и по-късно градът е носел името Нове. Например през VII-VIII в. Нове все още се споменава като седалище на епископия в епархийските списъци на Цариградската патриаршия.
Друга автори са изказвали мнение, че името на града трябва да се търси в гръцки език и по-конкретно в думата “ксистос”, имаща значение на място за удоволствия, игрище или пари. Нито по звуков състав, нито по значение думата не може да се отъждестви с думата Свищов. Към гръцки език насочи вниманието и първият директор на Свищовския исторически музей Стефан Стефанов. Изхождайки от факта, че през 1206 г. цар Калоян преселва от Галиполския полуостров на Мраморно море жителите на град Sest по Дунавското крайбрежие, Стефанов приема, че тъкмо споменатото име на галиполския град е дало името на Свищов.
Но, като вече се спомена, край Нове е живеело местно мизийско население и е малко вероятно преселниците да са изместили старото име на града. Най-много тези преселници да са дали име на квартала, в който са били настанени, но не и да променят името, употребявано от местното население.
Иван Гунев направи опит да обясни появата на ”Гръцката махала” в Свищов с временно избягалите от Арбанаси гърци, сред които и семейството на Софроний Врачански, поради кърджалийските набези. Това станало около 1800-1802 г. Но арбанасчани също не са могли да променят името на града, първо, защото са били много малко в сравнение с местното население, и второ, защото остават тук само няколко години – в 1810 г. цялото население е изселено – българите към Румъния, а турците към Ловеч и Троян и градът изгорен. Така че арбанасчани не са могли да дадат дори име на махалата, още повече, не се знае дали са настанени всички в отделен квартал или разсеяни на различни места.
Според старите свищовци, наистина Средната махала се наричала “Гръцка махала”. Но тя получила това име не от арбанасчани, а от преселници от Цариград, интернирани през 1711 г. в Свищов. Причина за интернирането им най-вероятно е била връзката им с възванието, което руският цар Петър I отправил към християните в Турция да го подкрепят в предстоящата война, за да ги освободи. Руските агенти – сърби, гърци и руси разпространявали дори старо предание, че на Божи гроб имало надпис, в който се казвало, че християните ще бъдат освободени от “един рус народ, който ще дойде от север”, т.е. от русите. Тъкмо тези гърци от 1711 г. дали името на Средната махала. Това се доказва и от факта, че един от тях, очевидно заможен човек, около средата на XVIII в. възобновил запустелия манастир край града. Последното се установило от записка, която той поставил в кухина на камък, положен под централния полилей. Около 1824-1830 г. го прочел учителят Ем. Васкидович. В записката изрично се споменавало, че възстановителят бил от Цариград.
Посочените данни донякъде се допълват от публикацията на G. Hessel, който през 1817 г. публикувал в Германия изследване, според което в 1791 г. в града живеели “арменци и гърци”. Но тези гърци, както се вижда, са дали име само на квартала, в който са били настанени, но не и името на града.
Георги П. Христов в книгата си “Свищов в миналото” потърси решение в славянски език и по-точно в руската дума “вьiсота”, която с представката “с” давала “свьiсока”. Основание намирал в обстоятелството, че в чешките Татри имало два върха, които се именували съответно Велика Свистовка и Мала Свистовка. Коренът на тези думи обаче не е “свищ”, а “свист”, от “свистене”. Точно поради това в руския “Энциклопедический словарь” от 1900 г. се посочва, че “Свищов” била изопачена дума от “Систово”. Следователно руски специалисти не приели името Свищов да идва от старославянския език.
След като името на града не идва нито от латински или гръцки, нито от славянски, единствено възможното решение остава да се потърси в ономастиката на прабългарите и техните родственици – авари, хазари, печенеги, кумани. В това отношение историята разполага с едно известие от 1425-1462 г., че сред руското дворянство имало и фамилията Свищов. Потомък на тази фамилия по-късно бил Алексей Свищов.
Тази фамилия се появила в Русия през ХIII в, когато Свищов избягал от Златната орда и прибягнал при Василий Темни. След като бил приет в Русия, Свищов се покръстил. От кой народ или племе е бил Свищов, преки данни липсват, но най-вероятно е бил от днешните кумани-половци в Украйна, наричани и казаци. Да приемем това предположение, аргумент намираме във факта, че в средата на XIV в. влашкият атаман Свищов завзел града и веднага го укрепил с яки крепостни стени. Предполага се дори, че църквата “Св.Димитър” е строена тогава. Засега не може да се каже дали този атаман Свищов е бил български управител на област от Велика Влахия, разположена източно от р.Олт(еница) или е влашки гражданин, останал там от времето на Златната орда, когато отделни отреди нахлували в цяло Влашко за грабежи, но той явно е използвал момента, че през XIV в. България е била силно разединена на отделни княжества и деспотства: Момчил в Родопите, Добротица в Добруджа, Константин в Кюстендил, Хрельо в Средна Струма, Иван Срацимир във Видин и Търновското царство останало в минимални граници.
Ако атаман Свищов е бил български управител отвъд Дунава, явно и той е решил да се обяви за самостоятелен владетел, още повече, че сигурно е имал връзка с царската династия чрез Тертеровци, или на основание, че първата жена на Иван Александър била сестра на румънския владетел Владислав, от която имал син Иван Срацимир, и това станало, когато Теодора била изгонена и Иван Александър се оженил за еврейката Сара.
За да се установи народността на атаман Свищов, трябва да обърнем внимание на неговата титла. Такава титла нямало нито в България, нито във Влашко, където владетелите носили титлата воевода, но такава имали и днес половците-казаци в Украйна. Което пък доказва, че той е бил от кумански етнос, който от края на XII и XIII в. е играл много важна роля в българската история. И тук възниква неизбежният въпрос: ”Как името на атаман Свищов изместило старото, неизвестно ни име на града?”
Развитието на събитията в България през последните две десетилетия на XIV в. дават основание да се предполага, че този атаман е запазил като свое владение града и неговия регион не само до 1393 г., но и след това, благодарение на самостоятелни връзки с турците, защото, според изворите, след като бил превзет Никопол и Иван Шишман бил пленен, турците завладели и всички крепости по Дунава до устието му, в това число Исак и Килия, но не се споменава името на Свищов.
За самостоятелната политика на атаман Свищов с турците, говорят и данните, които ни дава турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1670-1672 г. посетил града. Евлия Челеби разказва, че
атаман Свищов укрепил града веднага, щом разбрал, че турците са се настанили на Галиполския полуостров и започнали да нападат съседните княжества, т.е. в средата на XIV в. Сведението на Евлия Челеби показва, че той е черпил данни или от турските архиви, или от местните жители, у които споменът за атамана бил още жив. Що се отнася до въпроса докога влашкият атаман останал господар на града, същият турски пътешественик пише, че в града “живели най-вече власи и българи”, и че в 1406 г. все още било румънско владение на Мирча войвода.
Сумарно, изнесените данни дават отговор и на енигмата как името на атаман Свищов е дало името на града. Новото име било наложено от завоевателите турци, които още със стъпването си в Европа наричали отделните княжества в разпокъсаните Балкани с името на техните владетели: от Константинова земя останало името Кюстендил, от Добротица – Добруджа, от основателя на Молдавското княжество Богдан – Богданско и т.н. По силата на тази турска практика, и град Свищов бил наричан “Земята на Свищов”, а днес – град Свищов.
Йордан ПАРАПУНСКИ