Свищов, какво съм днес без теб?
Родих се сред вълните на реката,
растях на воля и простор,
и бродих из улиците и сокаците ти тъмни.

Играх, катерих се по крепостта „Калето“,
от тук аз гледах и се възхищавах
на твойте прелести и красоти.
Неземни те са и други няма по света.

Погледнеш ли на изток – изгряващото слънце,
на север – Дунава и пустата румънска,
на запад – блатото обширно и разлято,
а на юг – теб любими мой Свищов.

Сега съм вече старец и пак те гледам.
Ти станал си и по-голям, и по-красив!
Сградите високи, парковете ти зелени,
а гражданите твои – умни, весели, засмени!
Константин Динков/Льони/,
Свищов, 2016 година

Преглеждания: 789