Любимият на поколения игрален филм „Момчето си отива“ е изцяло заснет във Враца през 1972 г., но Павликени и Свищов присъстват в култовите реплики на едни от най-прочутите родни актьори.
Във филма изгрява звездата и на обичания от всички роден актьор Филип Трифонов, който играе главната роля и се превъплъщава в абитуриента Ран. Неговият персонаж не обича лъскавата показност на баловете, но е принуден да търси скъпо возило, за да угоди на своя съученичка. Така със своя приятел художник Ацата, изигран блестящо от Васил Попов, се отбиват при Фильо (Кирил Господинов), който е собственик на скъпо возило.
В колоритен разговор между двамата става ясно, че в България има само две такива коли, а другата е не къде да е, а в Павликени. При това се уточнява, че е собственост на зъботехник от гарата.
Става въпрос за „Форд Таурус“, който според Ацата е единствен в окръга, но персонажът на Кирил Господинов му възразява в своя стил и упоменава, че неговата е с подсилен мотор и ще участва в рали.
Другият разговор, в който се споменава град от област Велико Търново, е между Ран и вуйчо му. Вървейки по стълбите на държавно учреждение, влиятелният роднина на младия абитуриент го съветва да се запише в днешната Стопанска академия в Свищов. Като ясно отбелязва, че има „свои хора“ там и че в днешно време всичко става по този начин…
„Момчето си отива“ става хит сред родната публика през 70-те години и до днес е един от най-обичаните филми. Култови остават сцените с Филип Трифонов и Невена Коканова. Младият абитуриент се влюбва в продавачката на боза и често ходи при нея. По-късно започва да я следи и идва до дома й, който се оказва същото място, откъдето трябва да вземе колата си за бала. Разяреният Фильо за малко не го хваща, скрит зад возилото, но Невена Коканова успява да скрие каскета му и така го спасява.
Филмът има и продължение, което е не по-малко успешно от първата част. То носи името „Не си отивай“ и отново показва проблемите на тогавашното гражданско общество, забравените морални ценности, забранената любов и вечната надежда и борба за справедливост.
Михаил МИХАЛЕВ,
вестник Борба
Сподели с