„Свилоза“ не работи повече от година, персоналът е намалял с близо 90% – влиза в процедура по фалит

„Свилоцел“ влиза в процедура по фалит, докато чака инвеститор, пише в вестник Капитал.

Единственият производител на целулоза на Балканите – „Свилоцел“ в Свищов, не работи вече повече от година. Спирането на работа не е необичайно за завода и се е случвало назад в годините за по няколко месеца, когато е липсвала суровина или пазарните условия са правели производството нерентабилно.

Този път обаче ситуацията е различна – паузата е значително по-дълга, персоналът е намалял с близо 90%, а от март предприятието е в процедура по откриване на производство по несъстоятелност по молба на кредитори. Това поставя под въпрос възможността за възстановяване на производството. Въпреки това собственикът Красимир Дачев смята, че заводът ще работи отново – с помощта на външен инвеститор, като преговорите се очаква да приключат скоро.

Труден бизнес
„Свилоцел“, в което е обособена производствената дейност на „Свилоза“, спря работа миналото лято по обичайните причини – скъпа суровина и ниски пазарни цени на продукцията. Компанията използва отпадъците от дърводобива, чиято ниска стойност ограничава доставките до региона и прави практически невъзможно да се търси по-изгоден внос. Според Дачев, а и според представители на бранша държавните горски предприятия поддържат високи цени и не добиват достатъчно дървесина, което е проблем за всички в сектора – от дърводобивните, през дървопреработвателните до мебелните фирми.

В същото време цените на целулозата на международния пазар в момента са ниски, като се движат между 450 и 500 долара на тон по думите на Дачев. „Намали се потреблението на хартия като цяло“, коментира той за „Капитал“. В съчетание със скъпата суровина обаче това поставя „Свилоцел“ в трудна позиция. „В световен план суровината формира 25 до 27% от себестойността на целулозата. При нас е 60%. Това априори ни изхвърля от пазара“, обяснява Дачев.
Реклама

Преди две години спря работа и друг голям ползвател на дървесина – заводът за крафт хартия „Монди Стамболийски“, част от британската група Mondi. Това стана след пожар, който унищожи основна линия в предприятието. Собствениците обаче решиха, че не си струва да възстановяват производството, и предпочетоха да закрият завода, като разходите за затварянето се оценяват на 113 млн. евро към края на 2025 г. Преди няколко месеца стана ясно, че местното дружество ще бъде придобито от собствениците на „Винпром Пещера“, макар че сделката още не е финализирана.

Към несъстоятелност
Със спирането на производството на целулоза в Свищов започнаха и проблемите с изплащането на заплатите. Работниците започнаха да напускат, като в началото на годината дори имаше и протест пред завода. По данни от АПИС от около 490 души до пролетта на миналата година броят на работниците постепенно намалява, като най-голям отлив има в началото на тази година. Към май 2026 г. заетите в компанията са едва 63 души. През февруари изпълнителният директор на „Свилоцел“ Михаил Колчев коментира пред БТА, че много от напусналите работници са декларирали желание да се върнат на работа при възобновяване на производството. Той обаче призна, че това не е сигурно и че дори производствената линия да бъде пусната, ще е трудно да се набере персонал.

Междувременно през март тази година в Окръжен съд – Велико Търново, беше поискано откриване на производство по несъстоятелност на „Свилоцел“ по молби на Уникредит Булбанк и Главната инспекция по труда. В началото на юни като кредитори в производството бяха присъединени Обединена българска банка (ОББ), която е основната финансираща институция на дружеството, и „Метал технолоджи груп“, която се контролира от дъщерята на Дачев Росана Дачева.

Собственикът на завода не уточни колко са просрочените задължения. По думите му обаче банките му имат доверие.

От последния публикуван отчет на „Свилоцел“, който е за 2024 г., става ясно, че коефициентът на задлъжнялост (дълг към собствен капитал) на компанията е нисък, макар че леко нараства до 0.35 към края на годината. Дружеството има няколко банкови кредити и овърдрафтове, както и заем от свързана фирма, на обща стойност 28.4 млн. евро (55.6 млн. лв.), от които 19.2 млн. евро текущи.

Това включва три инвестиционни кредита от ОББ, които са свързани с проекта за изграждане на инсталация за изгаряне на биомаса и производство на електро- и топлоенергия, който е на стойност 35 млн. евро и беше приключен преди три години. Първите два кредита са с падеж март 2026 г., а третият е със срок на погасяване април 2025 г., но няма официална информация дали са изплатени. През 2024 г. е договорен и оборотен кредит от ОББ за 8.9 млн. евро (17.4 млн. лв.) със срок на погасяване краят на октомври 2029 г. Компанията има също два овърдрафта – от ОББ и от Уникредит Булбанк. В Търговския регистър има вписани два залога на предприятието в полза на СИБАНК, но в отчета такива кредити не са описани. От 2024 г. движими вещи са заложени пред ОББ по заем от 9 млн. евро.

Производство и продажби
Заводът в Свищов беше приватизиран през 1999 г., като краен собственик е „А.Р.У.С. холдинг“ на Красимир Дачев. Предприятието произвежда сулфатна избелена целулоза, която е суровина за производство на печатна хартия и санитарно-хигиенна хартия (салфетки, тоалетна хартия, кърпички и др.). Заводът произвежда също почвен неутрализатор и почвен подобрител за земеделието, но делът им в общите продажби е незначителен. Дружеството е експортно ориентирано, като над 90% от продукцията се изнася. Основни пазари са Турция, Гърция, Египет, Италия, Румъния, Сърбия, Германия, Саудитска Арабия, Ливан и др.

През 2024 г. компанията е произвела 96.8 хил. тона целулоза, което е увеличение с 38.5% спрямо 2023 г. (69.9 хил. тона). Без производство са били 72 дена спрямо 150 дена през 2023 г., пише в отчета. Нетните приходи от продажби са нараснали с 41% до 65.3 млн. евро.

Цените на целулозата са варирали – от 30% ръст към средата на годината до 30% спад към края на 2024 г. По-евтини са били суровините, включително дървесината, която е поевтиняла с 8%. В резултат себестойността на произвежданата целулоза се е понижила с 16% спрямо 2023 г. Разходите обаче са се повишили, което се дължи на увеличеното производство. Компанията отчита нетна печалба 2.2 млн. евро след загуба 15.5 млн. евро за 2023 г.

Отново от отчета става ясно, че средната месечна заплата през 2024 г. е 930 евро (1818 лв.), отделно се дават и ваучери за храна. През 2023 г. средната заплата е била 798 евро (1560 лв.).

За 2025 г. „Свилоцел“ все още няма публикуван отчет. В Търговския регистър обаче има вписана покана за общо събрание на „Свилоза“. От нея се вижда, че за 2025 г. собственикът на завода отчита 842 хил. евро печалба, която изцяло ще бъде прехвърлена в неразпределената печалба от минали години. По думите на Дачев обаче този резултат не е показателен за представянето на производственото предприятие. „Печалбата на „Свилоза“ е от отдаване на активи под наем. Това са чисто счетоводни упражнения“, каза той.

В очакване на финансиране
Въпреки това Дачев смята, че заводът има бъдеще. Не обаче и без външна помощ. „В очакване съм на финансиране и се надявам септември да пуснем завода“, каза той. По думите му вече има договореност с чуждестранен фонд, но финализирането на сделката се е забавило заради летните отпуски. „Ще бъде комбинация – ще има продажба на активи, ще има и продажба на малко акции“, посочи той, без да дава детайли.

През 2020 г. интерес към покупката на „Свилоцел“ имаше от страна на „Пейпър инвест“ на румънския бизнесмен Владимир Кон, като компанията дори подаде уведомление за намеренията си в Комисията за защита на конкуренцията. Стратегическата цел на потенциалната сделка беше производството в Свищов да се разшири и с хартия, което да позволи на завода да прави луксозни опаковки, като допълнителната инвестиция се оценяваше на около 200 млн. евро. В крайна сметка обаче купувачът се отказа.

Преди десетина години Красимир Дачев имаше планове да изгради и нова производствена мощност – за микрокристална целулоза, в партньорство с индийската Sigachi Industries. Проектът се оценяваше на 25 млн. евро, а потенциални клиенти на продукцията бяха хранителната индустрия, фармацията и козметиката. Тази сделка обаче също пропадна.

Според Дачев все пак новият очакван партньор има интерес от инвестиция в „Свилоцел“. По думите му през септември се очаква потреблението на целулоза да нарасне, а оттам да се вдигне и цената, тъй като такава е годишната цикличност на пазара. Той е оптимист и за това, че ще се намерят хора, които да заместят напусналите работници. Допреди проблемите в компанията „Свилоцел“ беше най-големият работодател в община Свищов, където безработицата традиционно е около средната за страната.