„Това беше много специален момент. Спечелих няколко награди напоследък, така че съм привикнал да контролирам емоциите си, но този път леко се просълзих и ми беше много трудно да говоря. Толкова много означаваше за мен да я получа заедно с моите колеги, участници в исторически възстановки“, каза за БНР Стивън Кокингс британският историк, писател, юрист, консултант по въпросите на емиграцията. Той участва във Фестивала на античното наследство, стана лауреат на наградата „Златен Орел“ на Община Свищов за популяризирането на античното наследство. Кокингс в момента пише исторически роман, в който героите населяват тъкмо римския град „Нове“.
– Какво ви накара да участвате толкова дълги години и така ентусиазирано в исторически възстановки, свързани с древния Рим?
– Хората се включват в тези възстановки по различни причини. Някои го правят, защото за тях това е хоби, или защото искат да са с приятелите си и обичат да пийват заедно в събота вечерта, други искат да се потопят в културата, а някои просто са родени с афинитет към римската култура. Аз съм един от тях. За пръв път попаднах на книга за Рим, когато бях на 6 години. Това много ми помогна да се науча да чета, макар че по онова време основно бях привлечен от картинките. От там нататък тръгнах по римски разкопки – бях на 10, когато родителите ми започнаха да ме водят. Но истината, че се съпротивлявах на включването в историческите възстановки до много късно, защото се страхувах, че ако се втурна в това може да се вманиача.
– Защо във възстановките се представяте с името на римлянина Галиус Петрониус Стефанус Турпилианус?
– Точно заради това име се ангажирах така активно в историческите възстановки. Бях посетил древния град Херкуланеум на брега на Неаполитанския залив през 1997 г. В мястото усетих нещо специално, както и в една сграда, и в една конкретна стая. Като че ли някакъв дух се задвижи край мен. Всяка година, с изключение на 2020-та заради пандемията, ходя в тази къща и в тази стая, за да презаредя римските ми батерии. Името, което си избрах, всъщност избра мен, защото собственикът на къщата се казва Галиус Петрониус Стефанус. Като юрист се интересувам от юридически казуси. На една оцеляла восъчна плоча се проследява един съдебен спор. Галиус е имал незаконна дъщеря от робинята си и е възникнал казус дали робинята е получила свободата си, когато е родила детето, което от своя страна определя дали детето е родено свободно или не. Съпругата на вече починалия Галиус твърдяла, че момичето е робиня, но момичето твърдяло обратното и така случаят бил отнесен до съдилищата в Рим, за да се реши спорът, но тогава изригнал Везувий и вероятно всички са загинали“.
– Вие участвате в много групи за римски възстановки, а едновременно с това работите като адвокат. Как успявате да управлявате времето си?
– Вероятно не отделям толкова време на адвокатската ми практика, отколкото би трябвало. Бих могъл да поемам много повече дела. В душата си съм университетски преподавател. Навлязох в правото случайно, когато търсех тема за докторантурата ми. Човек трябва да поддържа здравето си. Това и се опитвам да правя. И някак се справям с всичко.
– Помага ли ви участието в исторически възстановки в писането на книги? Разбрах, че сте в процес на писане?
– Пиша тази книга от 22 години. Ще бъде нещо като „Властелинът на пръстените“ за римския свят по отношение на дълбочината и обрисуването на характерите. Планирал съм да бъде поредица в 15 тома, в момента работя върху втория. Той започва в античното селище Нове, където моят герой прекарва три месеца в болница, понеже е ранен в битка. Нямах представа какво е представлявал този град, исках да почувствам духа на самото място, за да го опиша. Например мислех, че теренът е доста по-равен, а всъщност градът е бил разположен на хълм. Заблудата идва от това, че понеже е на Дунав, човек си представя равнина, а всъщност теренът е хълмист. Самата гледка на Дунав – фактът, че съм бил на мястото, където е бил героят ми, ми помага да си представя всички разстояния много по-точно, а това е важно за мен.
– Ролята ви във възстановките е трибун на плебса, какво означава това?
– Точно така. Аз съм член на „Нова рома“, което е международно движение за римски възстановки. Мнозина от нас възприемат римската култура много сериозно. Ние се опитваме да възстановим различните изборни институции в Рим. Всяка година провеждаме избори и имаме същите правомощия, каквито тези институции биха имали в римската държава. Правим го, за да разберем римската култура и общество, в което политиката играе много съществена роля. Ролята ми на трибун на плебса ми помага по-добре да разбера римската култура. Като историци сме склонни да канализираме интереса си и да гледаме на историята като наблюдатели. Но като участник във възстановките аз искам да знам какво значи да носиш тога, какво значи да участваш в бой, какво значи да ядеш римска кухня. Така че, когато пиша или изнасям лекции на други хора, бих искал да имам триизмерни спомени от реални преживявания, вместо да обяснявам неща, които съм изучавал в книгите“.
– В нашия несигурен свят, раздиран от противоборства, висока инфлация, високи цени на горивата, политически и идеологически конфликти, какво от мъдростта и познанията за римския свят можем да вземем, за да оцелеем?
– Това е много труден въпрос и ми е трудно да дам кратък отговор. Ако можех да дам отговор, вероятно щях да ръководя Европа, да бъда много влиятелна фигура. Основният римски принцип е, че ако хората са щастливи, което включва да имат достатъчно храна и относителна сигурност в живота си, те не търсят проблеми другаде, не търсят някой да им предложи решение на проблемите и не са склонни към насилие. Римското мото е хляб и зрелища и така римската империя е поддържала доволството на населението, като му е осигурявала достатъчно развлечения и достатъчно храна. Осигуряването на храна на ниски цени е ключ към стабилното общество. Има такъв израз – Нито едно общество не е на повече от три пропуснати хранения разстояние от революцията. Когато хората огладнеят, излизат на улицата. Ако цените на газа и петрола се покачат твърде много, това ще причини много проблеми в обществото, така че правителствата имат отговорността да се опитат да удържат цените“.
– Оказа се, че преди години сте работили заедно с Борис Джонсън, при какви обстоятелства е било това?
– Работихме заедно върху един документален филм. Преди известно време и двамата бяхме по-млади и аз имах много повече коса. Той по някакъв начин успя да си я запази. Имах поръчка да направя филм за ВВС, посветен на идеалите, които стоят в основата на европейския съюз. Идеалистите отчасти са го създали, за да възвърнат сигурността на Европа след двете световни войни. Когато се вгледаме в историята в търсене на най-успешните политически организации и периоди установяваме, че това е Пакс Романа. Разбира се, през този период е имало и проблеми, но ако познавате римската история в детайли, ще знаете, че това е дълъг период на мир и просперитет. Затова съвсем не е случайно, че договорът при основаването на Европейския съюз е подписан на капитолийския хълм. Италия в края на войната сменя позицията си, но все още е смятана за победена страна във войната, така че подписването на договора на това място е много символично. Идеята е, че Европейският съюз е договор за сигурност, въз основа на който се създава единна валута и могат да се направят аналогии с периода на Пакс Романа – най-добрият период на Римската империя. Документалният филм се основаваше на темата на докторантурата ми и може да се види в Youtub. А Борис Джонсън показа, че е добър журналист.
– Ако смятаме, че римската империя е прототипа на Европейския съюз, двадесет века по-късно как се почувствахте след Брекзит?
– Не ми е разрешено да ругая пред микрофона, нали? Бях много разстроен. Ясно е, че ако кампанията за Брекзит се беше провела по време на Covid-19 пандемията или сега, по време на войната на Русия в Украйна, никой нямаше да ѝ обърне внимание, защото всички щяха да са фокусирани върху тези проблеми, а не върху измислен проблем като Брекзит. Понякога хората нямат достатъчно проблеми в живота си. Като животински вид ние сме еволюирали като решаваме проблеми. Ако не разполагаме с проблеми в ежедневието си, трябва да си ги измислим. Преди референдума през 2016 година хората или се колебаеха по въпроса или бяха проевропейски настроени, имаше много малко хора настроени срещу членството в Европа, но за 18 месеца картината коренно се промени. И все пак победата на референдума беше с нищожна преднина. Аз съм силно проевропейски настроен. Да, има недостатъци, винаги има политици, които се възползват от социалните структури за собственото си издигане. Но като концепция ЕС е нещо изключително. Бил съм в България преди 30 години и виждам промените тук. Невероятно е да се види до каква степен сте част от европейското семейство. И тук не става въпрос за американизация на България, защото съм живял в САЩ и съм бил в 26 американски щата, а тук виждам европеизъм, а не американизъм. Знам, че имате проблеми, всяка страна си има проблеми, но съм впечатлен от развитието ви и го отдавам на членството ви в Европейския съюз.
– Като юрист в момента консултирате емигранти, помагате им да уредят документите си, за да останат легално в Обединеното кралство. Помагате ли на украински бежанци?
– Ние във Великобритания не сме благосклонни към емиграцията по принцип, а и никак не сме добронамерени към бежанците, но украинската криза доведе до лека промяна в отношението на хората, защото нашите медии смятат, че украинските емигранти са добри емигранти. Ние издадохме повече визи на украинци, отколкото на представители, на която и да било друга националност за същия период от време. Има доста излишна бюрокрация, защото има опасения за националната сигурност, тъй като сред бежанците може да има инфилтрирани руснаци. Хубаво е да се види как Великобритания възприема така присърце съдбата на друга нация и предоставяйки подкрепа. 85-90 процента от хората в страната са за помощта за Украйна. Наистина е трагично да се наблюдават индивидуалните случаи – помогнах на едно седем годишно дете, останало сираче, което дойде във Великобритания. Единственото, което рисува са падащи бомби. През нощта не може да спи, постоянно се мята, жертва е на посттравматичен стрес. Това е трагично“.
Светлана ДИЧЕВА,
„Графити по въздуха“, БНР
Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали. Изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com. Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна правна помощ на пострадали от домашно и полицейско насилие.