Все повече възрастни хора у нас живеят под прага на бедността. Заради мизерните си пенсии са принудени да се лишават от храна и лекарства. Някои продават част от вещите си, за да преживеят месеца. Сред тях е семейство Николай и Павлина от Свищов…
Ръкописно написана обява спира вниманието на едно от автобусните спирки в града. В текста е посочено, че авторът на обявата продава част от имуществото си – шуби, печка, рибарска пръчка. Звъним на посочения номер, за да разберем защо по неволя се продават обявените вещи. Тръгваме по следите на обявата, която ни води до кооперация на улица Страцин. Тук на втория етаж живеят семейство Колеви.
Николай бързо отговаря на позвъняването и започва да разказва как се оцелява с пенсия днес в България. “Как да Ви кажа, писал съм обявата с мъка, защото има да ме подиграват сега – продава си вещите, за да живее. Ама как да преживяваме с бабата с тези малки пенсии. Вижте, че цените на всички стоки хвърчат нагоре всеки ден”, жалва се Николай.
На 28 януари дядо Николай навърши 84 години. Съпругата му е на 81 години. Пенсиите общо са около 960 лева на месец. От тях близо 150 лева отиват за лекарства. Като повечето възрастни хора и те първо гледат да си платят сметките.
“Най-напред отделяме за лекарствата, а и те се увеличават, защото болежките стават повече. После гледаме да платим тока, защото на студено не се живее и без вода не може. А най-назад – за нас каквото остане. Много е лош животът за нас като пенсионери, много лош”, споделя бай Николай.
Обичайната закуска за двамата е попара или постна супа, а вечерята – филийка хляб, кисело мляко или отново от постната супа. За празниците си позволили “лукса”, да си купят… свински дреболийки. “Като вземеш от отпадъците свински уши, крака, черва – кажи речи – цяло прасе събираме”, шегува се мъжът.
Чувството за хумор не е напуснало бай Николай, нито пък достойнството! Затова решил, че вместо да проси милостиня, по-добре да продаде част от това, което има. Когато работил като железничар, му давали служебни дрехи, сред които имало и шуби. Тях е обявил за продажба. Иска им 30 лева за бройка. Освен шубите дядо Николай продава и старата печка Дияна, както и рибарската си пръчка. Не очаква обаче някой да прояви интерес, нито пък вярва на обещания от управляващите…
“Чакахме за коледни добавки – лъжа, чакаме сега месец юли за повишението на пенсиите, но и там ще бъде прах в очите, защото дотогава всичко ще стане по-скъпо, заключва старецът и заключава: “Не съм мислил, че така ще изпаднем. Казвам Ви – живях през царско, ама така не беше, живях през комунизма – така не беше…”
Николай и Павлина имат две деца. Със сина си не поддържат връзка. Дъщерята живее и работи в Русе. Няма възможност да им помага. За новата година двамата си позволили едно нещо – да са заедно, за да се крепят един друг в тежкия си живот.
Йорданка АПОСТОЛОВА,
Вестник Дунавско дело
Сподели с