Старите свищовски фенери

Обичам града, в който съм роден и родния си край, обичам да пиша за тяхното близко и далечно минало. Целта ми е да запозная нашите по-млади съграждани, нашите деца и внуци с живота на предците ни, с визията и някои забележителности на града ни, които отдавна не съществуват и тънат в забрава.
Аз лично много неща съм запомнил от разказите на моя дядо за далечното минало на родния ни край. Днес ние живеем в красив и модерен град, той няма нищо общо с оня град от двадесетте и петдесетте на 19-ти век. Свищов не е голям град, но е един от първите, който е бил строен по европейски архитектурен модел. Нашият град, благодарение на будните свищовски търговци, в миналото е бил един от най-големите търговски центрове, с добре развита търговия със Запада.През 19-ти век Свищов е бил в разцвета си и един от най-големите градове на Османската империя. Тук, през нашето пристанище са минавали всички стоки от Истанбул за Будапеща, Виена, Регенсбург и обратно за османската столица.
Свищов е първият град, в който започват да се внасят от Виена почти всички индустриални новости, културни, модни и други придобивки. Затова нашият град се е различавал от останалите градове в страната, затова той е известен и като град на стоте първи неща. Западната култура и мода бавно изменят визията на града и гражданите. Постепенно изчезват цървулите, потурите, калпаците и цялото облекло на хората. Искам да ви запозная с една от първите придобивки в града ни. Това са първите светещи улични петролни фенери, които се внасят от Виена.
Не е известно по чия инициатива и кой търговец ги е внасял, но са били поставени по свищовските улици и градския мегдан. По същото време и улиците на града започват да се изправят и разширяват, а стрехите на магазините задължително се изравнявали в една линия по европейски стил. Прашните и кални улици се настилали с калдъръм, като на еднакво разстояние се поставяли и уличните фенери, постепенно градът започнал да придобива европейски вид. Голям дял в придобиването на всички новости в града имал и минюрина Ибрахим бей. На него се дължи и направата на градската градина, за да могат гражданите да правят своите разходки за отмора. Тя също вечер е била осветена с уличните петролни фенери. Така се осъществило голямото желание на нашите търговци градът ни да придобие европейския си вид.
Ибрахим бей е искал да затрупа и трите банара, изравнявайки ги с пътната настилка, но не е успял. Феликс Каниц – унгарец по произход, пътешественик, географ, етнограф, който е пътувал цели 16 години из Българските земи и е представил България на света, посещавайки Свищов е останал възхитен от неговия европейски вид и от неговите граждани облечени по виенската мода, по него време. След Освобождението ни от турско робство, в края на 19-ти и началото на 20-ти век Свищов е сред първите градове, които се електрифицират. Богат свищовски търговец внася от Виена някакъв агрегат за производство на електрическа енергия, предимно за осветление. Същият е монтиран в помещение в градската баня и първо се електрифицират къщите на богатите търговци и първенците на града. Старите фенери в градската градина се демонтират и на тяхно място се поставят нови красиви електрически. Крушките за осветление били силни и осветявали напълно целия площад. Осветление имало по главната улица, от Съборната църква до маазите, пристанището и новопостроената ЖП гара. Другите улици останали неосветени от новата придобивка още дълго време. След 1944 година електрическата енергия вече влиза във всеки дом, но имаше и такива, които по-късно се електрифицираха. Спомням си, че тази придобивка влезе в нашия дом 1948 година, както и в много други махали в града. Приятели, почитатели на творчеството ми, дано съм успял поне малко да ви върна назад във времето и да ви запозная с визията на нашия любим град в далечното минало.
Константин Динков – Льони