Среща на випуска – Имането на пари и самочувствие, не отменя липсата на друго

На 13 юни т.г., ние от випуск 1954- 1958 г. на СОУ „Алеко Константинов“ проведохме поредната ежегодна среща. Тя е традиционна от 1973, но тази година бе най- тъжната, защото се явиха само 5 съученици. Ние отдавна сме решили, че ще я провеждаме докато останат само двама. Възрастта е сериозна – 86 години, тегне на плещите, но по- важен е духът. В действителност от три класа на випуска, над 80 човека са живи поне 25, но поради житейски или здравословни причини не могат да дойдат в Свищов, защото живеят другаде и болежките и транспорта са проблем. Обикновено се събираме около 12- 15 съученици, по Ковид епидемията бяхме 8, а тази година само – 5. Тъжна статистика, но … Сбирката става при паметника на Алеко в Градската градина, на когото поднасяме букет цветя и продължаваме в някое от близките заведения.

Тази година посетихме „Тромпета“. И тук едно огорчение, което е продължение на морално етичната тематика. След като посетих двукратно предварително заведението, обясних за какво става дума и уговорих, че по обясними причини не може да се прави меню и обща сметка, а след като си изясних малкия брой участници и отказах обща резервирана маса ме сюрпризираха. Имаше голяма маса в най-далечния ъгъл, а заведението бе слабо посетено. Обслужването няма да коментирам, защото ни е до болка познато. И в края обща сметка!? Нашето негодувание дойде да потуши мъж, който се представи за собственик. Държа се доста високомерно и невъзпитано. На въпроса ми персоналът от обслужващата сфера ли е или началници, си позволи да употреби епитети. Простено да му е. Имането на пари и самочувствие, не отменя липсата на друго! В крайна сметка той лично направи индивидуалните сметки!? Без коментар! Е как да не се замислиш за много неща и дали да дойдеш тук и друг път?

Разбираемо е, че ходим в заведенията за да се развличаме. Персоналът ни дължи уважение и приветливо отношение, а ние нашите пари. Не ни подаряват нищо, а ние не трябва да вършим тяхна работа. Иначе може да поискат и да им пометем терена?! Това е толкова елементарно, че е неудобно да се коментира
Вилдирас ЕНЧЕВ