Среща на капитан Константин Динков Льони с други светове

Приятели, тази вечер ще отворя една клетка от моята богата биография. Ако Бог ме дари с още малко живот на тази земя, може да реша да напиша своите мемоари.

Не обичам да пиша за себе си, а и никога не съм търсил слава и пари. Това, което съм написал досега не е било плод на моята фантазия, а истина. Знам, че имам много умения и все още мога да ги прилагам и днес. Знам, че след това мое писание ще получа с присмех много суперлативи, но това, което ще напиша е истина.

Искам да напиша, какво ми се случи през една пролетна нощ на 1994 г. След погребението на съпругата ми не можех да спя и всяка вечер присядах до стената на крепостта „Калето” в очакване на изгрева на слънцето над Дунав.

В една такава вечер ми се случи неописуема среща, която искам да споделя с вас. Беше ясна и хубава пролетна вечер в края на месец март. Откъм север, в далечния небосклон над Румъния, видях голяма необичайно ярка светлина, която приближавайки към мен ставаше все по-голяма. За секунди целият град бе осветен, сякаш бе ден. Едно голямо като цилиндър тяло, така видях това чудо, кацна на една неголяма площадка. Целият град бе осветен и настъпи пак тъмнина. От това голямо чудо слязоха две фигури, високи почти два метра, и тръгнаха към мен. Скриха се зад стената до която бях приседнал, бях се свил до камъните и не мърдах. Това беше само за няколко минути. Върнаха се обратно, влязоха в това чудо, и както кацнаха, така отлетяха. Отлетяха на юг.

Бях уплашен и вцепенен, опомних се, когато започна да зазорява. Не изчаках изгрева на слънцето, слязох от хълма на крепостта и поех към дома. Направих си кафе, стоях и не можех да вляза в ритъма на ежедневието си. Знам, че като четете това ще го приемете като моя фантазия, а може би сън, също зная, че ще получа много подигравателни отзиви. Преди години публикувах такъв материал във вестниците и получих какви ли не коментари. Имаше и такива, че съм бил на няколко бутилки ром, че това е било мое видение след като съм задрямал до стената, че съм търсел известност и популярност. Имаше и коментари от хора, които вярваха на това, което бях написал.

След тази среща животът ми се преобърна. Започнах да правя много неща, които преди не съм правил. Не бях строител, но започнах да градя сгради, вили, правех всичко, бях мазач, лепях плочки, паркети, мозайки, камини, барбекюта, каквото пипнех ставаше. Бях кинооператор, бръснар, гледах животни, започнах да гадая на кафе, на карти, правил съм бяла и черна магия, бях знахар и лечител.

Но времето лети и възрастта дава своя отпечатък върху човешкия организъм. Доста отдавна спрях физическата си работа, спрях да правя магии, вече карам 90-тата си година, но разумът ми е още много буден.

Сега се занимавам с писане, рисуване. Спирам да пиша за този случай, защото все някой ще си помисли: Горкият, колко много е изперкал. Но аз нямам никакви старчески отклонения, въпреки тежката форма на Ковид, която изкарах. Останете със здраве и хубава лятна вечер на вас и вашите семейства.
Константин Динков – Льони