В началото на 70-те години индустриалната революция в България е в своя епогей. Заводите у нас никнат като гъби, пише Борба.
Във всеки град се създава производство, захранвано със собствени ресурси или със суровини, щедро подарени от СССР. Изграждат се набързо цели квартали, предимно от панелни блокове, които поемат огромната вълна от работници, прииждащи от селата. За много от предприятията не достига работна ръка. В изграждането на заводите е впрегната цялата държава, която за кратки срокове става водеща индустриална страна в Източна Европа, а и в цял свят. Мощностите започват да бълват продукция. Държавната хазна се пълни всеки изминал ден. Пари има за всичко, няма нужда от европейски фондове и валутен борд, всеки град започва да се гордее с производството си.
Един от най-големите заводи у нас е построен в Свищов. За строителството на комбината „Свилоза” вече се разказват легенди. В него започва да се произвежда целулоза за вискозни влакна, а по-късно и за хартия.
След първата копка през 1970 г. започват да се правят изкопите за основите на огромния завод. Впрегнати са стотици работници, които влагат всички сили за изграждането на крайдунавското бижу. Тежкотоварни машини и всякакви багери започват да тресат земята, разказват възрастни жители на Свищов. Строителството кипяло ден и нощ, средства за градежа не били пестени. Влагали се тонове арматура и бетон, които по онова време били в изобилие у нас.
Една от местните легенди, които се разказват и до днес, гласи, че един от работниците бил особено активен.
Задачата му била да изкопае с греблото на трактора огромна яма, в която да се положи основа и да се излее бетон. Багеристът се отдал на поръчението и копал ямата часове наред. Изхвърлял кофа след кофа с камъни и почва. В един момент обаче се огледал и си дал сметка, че той и машината са потънали на метри от повърхността. Излизането на самоход било невъзможно. Работникът повикал другарите си на помощ, които го измъкнали от огромната яма. Мъжът си дал сметка, че е прекалил с работата, а пред него и колегите му стояла задачата за изваждане на машината. Опитвали всякакви варианти, мъчели се да издърпат багера, но усилията им били неуспешни.
Мъжете се принудили да потърсят за съдействие ръководителя на строителните дейности.
Инженерът бързо се запознал със ситуацията и започнал да преценява кое ще бъде най-разумното решение. Времето напредвало, а през онези години забавяне на строителството било немислимо. Планът трябвало да бъде изпълнен в установените срокове, а време за губене в излишно теглене на багер нямало. Тогава ръководителят издал нареждане да залеят ямата с бетон. Работниците се изненадали и попитали за трактора, но в крайна сметка им станало ясно, че той ще остане завинаги в основите на „Свилоза”.
Бетонът се излял върху багера, който в случая послужил за здрава арматура. Случката е доказателство, че по онова време всяка цел е оправдавала средствата, а и нищо материално не е било толкова ценно, колкото общото благо. Трудно е да повярваме, че сега някой би жертвал скъпата си машина, за да завърши обекта си в установените срокове…
Сн.: Дамян Петков