Спомен по стария Свищов

Стоя край Дунава, реката
широка, пълноводна и дълбока,
приседнал на дънера голям,
изхвърлен от водите на брега.

Хубаво е да си усамотен и замечтан,
близо до свищовската крайбрежна ивица,
която разделя брега от речната вода,
със спомените ми далечни за теб Свищов.

Днес я няма улицата колоритна,
единствена в страната с рибарски магазини,
с риби огромни и различни
и клиентите засмени и прилични.

И тръгвам аз от рибарниците към маазите –
складове търговски, големи,
пълни със стоки европейски
на богатите търговци свищовлии.

Минах пътьом край пристанището
и пристанищния кей с корабите наредени.
Не отминах и крепостта „Калето”.
От тук погледнах като на длан красотите на Свищов.

Старинният часовник забил върха си в небесата,
института „Ценов”, гимназията търговска „Д. Х. Василев”,
читалището първо „Еленка и Кирил Д. Аврамови”,
храмът божий „Св. Троица”, сграден от майстор Фичето.

Вървях със спомените си по тесните сокаци на града,
по улиците тесни, наредени с калдаръм,
файтоните, каруците минаваха край мен,
возени от хубави коне с червени пискюли.

Унесен не усещах как бързо времето летеше,
погледнах назад – слънцето бе потънало някъде.
От изток сребристата луна изплуваше
плавно от дълбоките води на Дунава.

Тръгнах си, отделих се от реката,
чувствах лекият полъх идващ от нея.
Вечерният бриз ме галеше леко по лицето,
а в мен остана мъката по стария Свищов.
Константин Динков – Льони