Повишаване цените на стоките кара хората да пестят от храна или да пазаруват на вересия. В тетрадката на Рени, магазинерка в хранителен магазин в града има около 10 човека, 4 от тях дължат на 100 лева, останалите са със задължения от 20 – 30 лева.

“Купуват основни хранителни продукти, не си позволяват глезотии. В последните две години спадна търсенето на плодове и зеленчуци”, споделя магазинерката. “Имам си тефтер, пиша кой колко дължи, с плюсове добавям в списъка и после драскам. Помня имената на повече от тях, а за някои знам дори кога вземат заплата или пенсия”, обяснява Рени. Тя е категорична, че ако закрие бакалския тефтер, много от клиентите й ще избягат.

“Просто като си вземат парите ще ги похарчат в близкия супермаркет”, казва магазинерката. Повечето от клиентите се издължават за една или две седмици. “Ако някой закъснее просто преставам да му давам на вересия, защото и аз трябва да живея”, казва още Рени. По думите на търговката честите клиенти за храна на заем не са само пенсионери, а работещи млади хора на възраст 40 – 50 години. Това са хора, които получават заплати в порядъка на минималната работна заплата, но работодателите не им ги изплащат редовно. Когато наближи края на месеца закъсват и започват да пазаруват на вересия.

“Имам редовни такива клиенти, които всеки месец ми внасят с по над 100 лева – млади хора, които се срамуват, че ще влязат да си купят храна и няма да могат да платят. Все гледат да няма никой, когато ги записвам в тефтера”, споделя още магазинерката. Не крие, че има и опростени вече борчове, защото е разбрала, че няма да си вземе вече парите. Според Рени със съдебни дела няма смисъл да събира стари борчове. Тя добавя, че има клиенти, които си оставят дебитните карти като гаранции, че като им преведат парите ще си издължат вересиите. Така Рени прави оборот, който не би натрупала, ако откаже вересиите.

“Уж, сме в ЕС, а нямаме европейски заплати. Как се оцелява с пенсия от 500 лева. Всеки ден броиш стотинките си дали ще ти стигнат до края на месеца. Добре, че е тефтерчето на Рени, в противен случай ще умираме от глад”, категоричен е дядо Стефан, дошъл да си вземе хляб, бутилка олио, малко сирене и да го запише в тетрадката на длъжниците, докато си вземе пенсията, за да се разплати, а после нещата се повтарят…
Йорданка АПОСТОЛОВА,
Вестник Дунавско дело

Преглеждания: 635