Симеон Ванков – учен и оръжеен специалист със световна известност

Симеон Ванков е роден на 25 януари 1858 г. в гр. Свищов. Той е шестото дете в семейството на учителя Николчо Ванков и жена му Севаста. На седем годишна възраст постъпва в Свищовското градско училище, а през юли 1867 година баща му го изпраща да учи първоначално в Одеса, а след това в град Николаев (1877) в Южнославянския пансион. През 1872 година се извършва реорганизация на реалните гимназии и в трети клас Симеон Ванков се записва в „Николаевско-Александровското реално училище“. Полага изпит за „Петербургския минен институт“ и „Константиновското военно училище“. През 1876 година Симеон Ванков постъпва във второ военно Константиновско училище в Санкт Петербург, което завършва през април 1878 година с чин прапоршчик непосредствено след края на Руско-турската война (1877-1878). На 16 април получава назначение в 26-а артилерийска бригада, разположена в Силеври, Европейска Турция. След войната служи в артилерията на Българската армия. Завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1883 г.) и се завръща в България. Основава заедно с П. Кузмински първото българско техническо дружество в Русе и е негов пръв председател (1885). По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на артилерийския арсенал в Русе, командва Дунавската флотилия, която осъществява снабдяването с оръжие и боеприпаси на Северния отряд и на отбраняващите Видинската крепост. Като изразен русофил, участва в преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър Батенберг. След контрапреврата емигрира в Русия и служи в руската армия, където през 1911 г. е произведен във военно звание генерал-майор. Проявява своя огромен организаторски талант и способности на учен, на специалист в областта на оръжейното производство и металообработването. Работи последователно в Киев, Санкт Петербург, началник на Туркестанския и Приамурския военен окръг, на Брянския арсенал в Москва. Организира и ръководи оръжейни заводи в Далечния изток. По време на Първата световна война е най-големият организатор на военното производство. Създава организацията на главното артилерийско управление за производство на снаряди, която носи неговото име. След Октомврийския преврат (1917 г.) е уволнен от армията и се занимава с научноизследователска работа в областта на цветната металургия. Значителна е неговата педагогическа дейност. Чете лекции от 1917 г. в Московския университет „Михаил Ломоносов“, а от 1922 г. е професор по технология на металите. Автор е на редица трудове в областта на студената обработка на металите и по история на артилерията.
Професор генерал-майор Симеон Ванков умира на 21 юни 1937 г. в Москва.