Шивашка фирма нае шивачи от… Бангладеш, липсват кадри

Шивашка фирма от Две могили нае работници от Азия, за да попълни бригадите си с квалифицирани кадри, пише Дунав мост. Петима мъже от Бангладеш вече месец се трудят в “Жокей” ООД и в момента преминават периода на адаптация и обучение в българска среда.

Фирмата е основана преди 26 години и е специализирана в производството на връхно мъжко и дамско облекло, тежка конфекция. Работи само за износ и снабдява европейските си партньори с различни якета и палта. Сред продукцията ѝ са специализирани облекла за военната индустрия, за езда, за зимни спортове, униформи. 80% от якетата са водоустойчиви и със заваровъчен шев, произведени по технологията GoreTex.

Сложността на продуктите изисква те да бъдат изработени от професионалисти, чийто труд е качествен, пише вестник „БРЯГ“.

Няма обучени шивачи в нашия район

Това споделя Янка Драганова, търговски пълномощник и съпруга на собственика на фирмата Драгомир Драганов. „Младите идват да питат за работа, но искат да са общи работници или да вършат неквалифициран труд. Малките общини не са привлекателни за трудоспособните хора. Идват някои да търсят работа, ама като ги попиташ какво могат да правят, отговарят – „Обща работа, да чистя конци“. Искат пари, но не могат да правят нищо, нямат квалифицикация“, допълва Драганова.

Липсата на качествени работници в бранша принуждава ръководството на „Жокей“ да потърси кадри от чужбина. Управителят на фирмата Драгомир Дамянов, бивш кмет на Две могили и бивш депутат от Русенска област, се свързал с компания в България за набиране на персонал от чужбина. Тя му предложила да наеме шивачи от Бангладеш и след разговори в посолството на страната българският работодател провел онлайн интервю с кандидатите от азиатската страна. След това друга HR-фирма от Полша, която е представител в Бангладеш за Европа, изпратила свой служител на място да провери условията, при които ще се трудят и ще живеят потенциалните работници. Ако по време на пребиваването си в България те имат някакъв проблем, трябва да се свържат с този служител за решаване на казуса, обяснява Драганова.

„Жокей“ сключва договор, с който се задължава да осигури работа на чужденците за две години

Обещаната заплата е 400 евро плюс осигуровки. Българската фирма заплаща също наема на квартирата, тока и водата на работниците.

Договорени са шестима шивачи от Бангладеш, но първо пристигнали петима. Шестият се очаква да дойде по-късно заради проблеми с визата.

Българските домакини посрещнали чужденците на летището и оттгова се грижат за престоя им в страната. Всички са настанени в една къща и са регистрирани в МВР. Издадени са им и временни лични карти, като полицаите всеки месец проверяват дали мъжете живеят на адреса.

Работодателите са снабдили домакинството на новите си кадри с бойлер, пералня, печка, тенджери, тигани, чаши, чинии и всяка необходима за една къща посуда.

Пристигането на чужденците, разбира се, не останало незабелязано от местните жители. Янка Драганова разказва, че дори в началото имало оплаквания от хората, че мъжете от Бангладеш заглеждат местните момичета. „Мъжете просто така си гледат, винаги са заедно, не се отделят един от друг, защото не познават обстановката“, защигава ги Драганова.

„Трима от чужденците са добри шивачи, а другите двама са малко несигурни. Когато дойдоха, те поискаха да шият заедно, да са си една бригада. Съгласихме се и им дадохме да изработват един продукт – 5 гащеризона. Но платът, с който работят, е промазан и не е познат за тях. Те са шили предимно дънки, тениски и бурки. А при нас всичко е много сложно. Като им се покаже обаче една манимулация, те я повтарят и се справят. Изпълнителни са, опитват се да повторят показаното. Имат желание да се трудят, много са тихи, спазват работното време. И все казват – „Дай ми работа“. Стоят и чакат да им дадеш работа в ръцете. Забелязваме, че единият е голям педант. Дори вече е научил думите „милиметър“ и „сантиметър“, защото вечно мери детайлите. Когато му направя забележка, че за един ден е изработил само един панталон, той се аргументира с думите – „сантиметър, милиметър“, което означава, че времето му е минало в мерене и белязане на детайли“, разказва Янка Драганова.