Шестима са поборниците опълченци от село Караманово

Село Караманово отстои на 21 км от Свищов – първия освободен от турско робство български град. От наблюдателницата на най-високото карамановско възвишение (по спомени на баба ми Леса) караманчани следят преминаването на руските войски през Дунава. Керваните на местните турци и черкези са готови за път. След като наблюдателите ги предупреждават, че руснаците са вече на българския бряг, те се отправят в бяг. В бързината софрите оставят отрупани с гозби. Някои от българите в селото предпочитат в този ден да се нахранят до насита, други се отправят към нивите на избягалите, за да ги присъединят към своите.
Мнозина от нашенците присъстват на трогателното посрещане на руснаците в града. Интересно е, че от десантните переправи на река Дунав Източният русчушки отряд се отправя в походни колони в две направления. 11. армейски корпус с командир генерал-лейтенант княз Алексей Шаховски и 12. армейски с командир генерал-лейтенант Пьотър Вановски – към Вардим, Караманово и Ценово. Чрез разузнаване и бой заемат заповяданите им райони и изпълняват поставените им задачи.
От регистъра на Свищовската църковна градска община научаваме, че свещеник в придунавския център от 1844 година е поп Христо Василев, роден през 1812 г. в Лясковец. Ръкоположен е за свещеник в свищовската църква към манастира „Св. св. Петър и Павел“. Той посреща освободителните войски и отслужва молебен за освобождението на града в присъствието на Царя Освободител. Поп Христо е първият български духовник, удостоен от руския император Александър ІІ с орден „Света Анна“ – трета степен.
При събирането на материали за книгата си „Караманово – минало, хора, съдби“ открихме, че сред първите свещеници в родното ни село е Христо Свищовлу. Впоследствие от нови писмени доказателства се разбра, че това е иконом Христо Василев.
Карамановският учител Иван Антонов, роден в съседното село Босилковци, е сред първите, които през месец юли 1877 година се записват в редовете на Опълчението. На 11 юли 1878 година той се уволнява в Свищов. След Освобождението се завръща в родното си село, а около 1902 година се заселва в Бяла, Русенско.
В навечерието на Освободителната война, опиянени от предчувствието за така очакваната свобода на Отечеството, младежите от Караманово се вслушват в горещите патриотични проповеди на авторитетния църковник Христо Свищовлу да последват примера на уважавания от всички Иван Антонов. Няколко млади доброволци от Караманово са сред 354-те души от Свищов и околията, постъпили във формираната втора серия опълченски дружини. Лично полковник Дондуков-Корсаков ги разпределя по дружините.
От книгата на Тодор Господинов – „Свищов – град на първите“, издадена през 2005 г., научаваме, че до 15 юли 1877 г. ротите са именувани 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та, след което са преименувани на съответната дружина (от 1-ва до 6-та) от Сборната бригада на опълчението. Към 15 август те вече се назовават 7-ма, 8-ма, 9-та, 10-та, 11-та и 12-та. Настанени са в изоставени от турците къщи и дворове.
В изворовата литература са открити сведения за 99 опълченци от Ценовска община, към която се числи днес селото ни. Шестима от тях са родени в Караманово:
Поршино /Паришко/ Ангелов Касамаков, редник, роден в с. Караманово, Свищовско. На 12 септември 1877 г. той е зачислен в 12. дружина, 1. рота, а преди това е бил в 4. дружина на първото сформирано опълчение, но липсва в списъка ѝ. На 8 декември с. г. напуска дружината.
Ангел Иванов Касамаков, роден през 1858 г. в с. Караманово, Свищовско, починал на 12 август 1913 година в родното си село. На 5 август 1877 година е зачислен в 3. дружина, 3. рота като прикомандирован от Втора серия. На 8 август 1878 година е изпратен на лечение в болница. Уволнен от 3. Радомирска дружина на 26 октомври 1878 г. След войната е награден с медал „За войната 1877/78 година“, създаден след Освобождението.
И до днес е традиция в рода Касамаковци мъжете да носят имената Ангел и Паришко в знак на преклонение и почит към паметта на своите родолюбиви родственици.
Ангел Бойчев – ефрейтор, роден в Караманово, Свищовско. На 7 юли 1877 г. е зачислен в 12. дружина, 4. рота. На 2 декември с. г. е произведен в чин „ефрейтор“. Уволнен на 15 юли 1878 година, след което се връща в родното си село. През 1926 година е издадено удостоверение от Военното министерство за службата му в Българското опълчение.
Герчо Ганчев /Ганчо Герчев/, роден в Караманово, Свищовско. По спомени на караманчани в ония времена в селото е било популярно името Гьорчо, съкратено от Георги. На 7 юли 1877 г. е зачислен в 12. дружина, 4. рота. Други сведения за службата му до този момент не са намерени.
Христо Данчев – редник, роден в Караманово, Свищовско. На 7 юли 1877 г. е зачислен в 12. дружина, 4 рота. Починал на 01 октомври 1913 година.
Анце /Анчо/ Тодоров – ефрейтор, роден в Караманово, Свищовско. На 7 юли 1877 г. е зачислен в 12. дружина, 3. рота. На 25 май 1878 година е произведен в чин „ефрейтор“. На 11 юли с. г. е уволнен от военна служба.
Проучените документи показват, че карамановските доброволци куражлии се присъединяват към опълченците и ги подпомагат. Не са участвали в големи сражения, използвани са главно за запазване на местното население от грабежи, във военно-полицейските служби и разузнавания.
Откриваме сведения и за още двама опълченци, свързани с историята на село Караманово.
Янчо /Анчо/ Георгиев – ефрейтор, роден в село Кулина вода, Никополско, опълченец, зачислен в 12. Дружина, 3. рота на 5 август 1877 година. След уволнението си на 15 юли 1878 година се заселва в Караманово.
Спорно е месторождението на Коста Николов – Караново, Сливенско или Караманово, Свищовско. Роден е през 1859 година. Участвал като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година. На 29 април 1877 г. е зачислен като редник в 4. дружина, 1. рота. Уволнен по здравословни причини на 14 май 1878 година. След Освобождението се установява със семейството си в град Русе.
Сведения за доброволците опълченци на Караманово намираме и в книгата „Възроден край“, рецензент на която през 1969 г. е Иван Коев. По това време той е старши научен сътрудник в Етнографския институт на БАН и преподавател във философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Издирил е, че в 12-та дружина са постъпили шестима мъже от селото ни: Ангел Бойчев, Ангел Тодоров, Христо Дочев, Енчо Георгиев и Брашан Ангелов. Неговите социологически и етнографски проучвания дават сведения за пълното и правилно отразяване на фактите.
Проучванията по темата за опълченското движение и Караманово трябва да продължат, за да не изчезне паметта за тези хора.
Из книгата „Караманово в спомени и документи“
Автори: Гинка Димитрова, Зоя Кирилова