Шарлатаните имат проблем, дори и да казват истината

В народната приказка лъжливото овчарче вика „Вълк“ от скука. Вълкът се появява накрая. В реалната приказка – го има постоянно, но мине-не мине с овчарчето се прегръщат. „Никой не вярва на лъжците, дори когато говорят истината“, гласи поуката при първата приказка. Такава е и при втората. Това пише Диян Божидаров във вестник Сега.

За „жълтопаветния сегмент“ иде реч. Две десетилетия той се самоосмисля като яростна алтернатива на Бойко Борисов, което не попречи да направи две официални коалиции с него и десетки позабравени местни (например зад Фандъкова през 2009 г.). Също така – яростна алтернатива на ДПС и конкретно на Делян Пеевски през последните 8 години, на когото седна в скута да пишат конституция. Но вълкът не са само тия конкретни еманации на злото. Той е и

корупцията, беззаконието, овладяната държава

След като Кирил Петков бе изтържествуван като министър в нарушение на конституцията, а човек, прехвърлил фирма на клошар, бе сложен и преглътнат за шеф на НАП (не на градската къпалня), след като и Алексей Петров бабува в манастир… – всякакви полемики за ценности са безсмислени. Днес само праворената агитка на ПП-ДБ вярва в тях.

Това, което наблюдаваме през последните месеци, е тъжна агония. Не че ПП-ДБ не казва истината или поне не я търси. Факт е, че Пеевски е реалният център на властта. С Борисов делят правосъдната система, низости произвежда управленската верига. Факт са също избирателното правосъдие във Варна, София, мазалото на МВР в Русе.

Моралът в страната

е мрачен, мракобесен. И, окей, нека ПП-ДБ копае в тази нива – в противовес на Борисов, Пеевски. Противовес обаче не значи друг морал. По каква логика един независим партийно гражданин, тоест мнозинството, следва да вярва, че ПП-ДБ няма същия морал? Нали опитът сочи, че злото остава, даже след избори „добри и лоши“ пак може да се прегърнат? Нали и президентът, мишена днес, също бе някога припознат (ПП)? Логика за доверие няма. Така днес ПП-ДБ страда болезнено от непоправимите минали грешки. Беше им обяснявано – не ги правете, колкото и причини да намирате;

печалбата е малка, срамът – завинаги

Но ги правеха – поради инерция, глупост, зависимост, а и надежда, че електоратът забравя (последното е вярно, но не винаги).

Протестите, които опитва да прави формацията покрай варненската ситуация, са особена картинка. Първите в морския град и София бяха посетени – хората реагираха с чувство срещу избирателното правосъдие. Но нататък… На всеки един ораторите буквално се молят на събралите се: „Другият път вземете и сeмейната си половинка, защото демокрацията е в опасност!“. Но хората не се увеличават, защото нали същият мач вече бе игран?

Ниска топка е след предателствата да се промотира същата кауза. Доскоро Кирил Петков, Асен Василев бяха нови лица покрай Атанас Атанасов, ама вече и те не са. Организаторите опитват да етикират случващото се като „протести на свободните българи“. Но нали точно свободният човек си позволява да има памет, а несвободният

доброволен роб от агитката

я изтрива целесъобразно? В резултат – дори свободата на Благомир Коцев да е най-справедливото нещо на света, се получават чисто партийни протести, нито сантиметър отвъд – партийни лидери и зависими от тях инфлуенсъри, писатели, общински заплатаджии говорят на тесен електорат – опитвайки да превърнат или поне разкажат начинанието като широко обществено. Не се получава.

По същия начин като цяло стои и ПП-ДБ в обществен план – много се бунтува, но само балонът в социалните мрежи се вълнува. Един вид –

протестират си и на никого не пречат

Всичко това, следва да се повтори, е товарът на миналото – тривиална констатация, която обаче е а-я на темата.

Какво все пак следва да направи ПП-ДБ? Има ли изход? Мен, ако питате, няма. Не вещая крах на ПП-ДБ, напротив – 14-15 процента електорат са си 14-15 процента – протестите и вотът на недоверие ще го енергизират. Просто казвам, че формацията с тия лица, политики, ценности, биография точно толкова може да „промени България“, колкото ГЕРБ, новото начало и старото начало. Най-вероятно предстои още от същото – период на точно такива политически формации.