Семейство авджии отстреляли 129 чакала и 41 лисици за година

Задружното семейство ловци от Присово Цветелина Кошутанска и Младен Маринов за 11 месеца са успели да повалят 129 чакала и 41 лисици, с което се нареждат сред най-успелите сред другарите си в ловната дружинка. Това разказва във вестник Борба Ана Райковска. И нямаше да знаят за добрата си слука, ако Цвети не беше решила да води статистика. С две малки момчета – Митко на 9 години и Цанко само на годинка и 1 месец, за тях няма почивка от лова, като се редуват в гледането на децата.

Далеч преди откриването на сезона поне три пъти в седмицата излизат в гората за чакали.

И то не само заради тръпката и желанието да са сред природата, а и защото тези хищници толкова са се размножили, че според Младен скоро няма да има сърни, ако чакалите не се преследват редовно. „Идват и от други райони и тепърва ще завземат територии. Лошото е, че колкото и малки да родят, всичко оцелява, защото нямат естествен враг. Освен вълка, но той е рядкост по нашите места. Много от ловците още не го разбират, но скоро няма да има дивеч, защото те веднага изяждат новородените – сърне, еленче, фазани. Единствено дивата свиня успява що-годе да си опази малките.

Проблемите предстоят, защото чакалите започнаха да слизат и в селата и унищожават всичко, което им мине пред погледа, дори домашни котки.

Интересното при тях е, че се самоизяждат, няма празно. Затова и се стараем, по четири-пет сме отстрелвали на ден. Изучили сме поведението им обстойно, защото с Цвети не закачаме друг дивеч. Предпочитаме да оставяме сърните и зайците да се размножават, защото на фона на 4-5 бройки от два вида на едно чакало, срещу тях са 60 чакала. Цялата ни мотивация е в опазване на полезния дивеч“, коментира Младен.

Ловната страст го е завладяла още през 2007 г. и вече знае района като петте си пръста.

Първо като гонач с кучетата в Присовската ловна дружинка, а после го навили да стане и ловец. И сега, както в началото, се вълнува от разходките сред природата и да чуе как кучетата лаят, подгонили дивеча или хищника. Има и тъжни моменти, когато някое от любимците им става жертва на дива свиня. Или го пуснат, а то не се връща и целият труд по обучението отива на вятъра. Според него повечето от ловните кучета са обречени.

Цветелина и Младен са заедно от 12 години и добре са си напаснали характерите, макар интересите им и професионалната им ориентация, освен лова, да са много различни.

20 години мъжът в семейството е бил танцьор в ансамбъл „Искра“, но през януари напуснал по свои си съображения и сега си търси друга работа. Още му се танцува, защото това е нещо, което те държи цял живот. Средното си образование завършил в „академията“ в Дебелец – бившия механотехникум. Поработил след казармата на няколко места, докато учителят му по народни танци Веселин Козуков в родното Присово не го завел в престижния търновски ансамбъл.

Цветелина е родена в Кнежа, но е израснала в Дебелец, живяла е в Присово, Плаково, Пчелище, докато се установи, вече семейна, в Присово.

Преди майчинството извършвала технически прегледи на автомобили във великотърновска фирма и пак ще продължи, защото е много доволна от работодателите си. И тъй като обича да се занимава с коли, в средното си образование учила двигатели с вътрешно горене в Дебелец, а сега е студентска трети курс в специалността „Автотранспортна техника и логистика“ в НВУ „Васил Левски“. Има правоспособност за леки коли, автобуси, камиони – всъщност всяко превозно средство, което минава през ръцете й за преглед.

Ловната страст ги завладява по различно време
Цветелина е ловец от 5 години, като отначало започнала да придружава мъжа си по-скоро като туристка, а после решила да изкара и курса. Тя е единствената жена в тяхната ловна дружинка. Основно се занимава с отглеждането и обучението на ловни кучета в големия им двор на къщата в Присово. В момента имат 7. Първоначално излизали с тях заедно, докато Цвети научи района, след това започнала да се справя със задачата да подгонва дивеча самостоятелно.

Най-добра е в лова на птици – пъдпъдъци, бекаси, гривяци, фазани. Макар пъдпъдъците да са рядкост, на 200 – 300 декара може да вдигне няколко. Казва, че може и един да е, но кучето да си направи стойката, тя да отстреля птицата и си е свършила работата за деня. А запържени пъдпъдъците стават уникални, вметва Цвети. Тя си има специално за целта куче, порода „Дратхаар“.

Няколко пъти се е явявала на състезания за ловци с кучета, работещи със стойка по правилата на турнирите „Свети Хуберт“ и е печелила призови места.

Цвети продължава разказа си за първото си излизане на лов. „Още нямах пушка, Младен – зает, и трябваше аз да изкарам кучетата. Бях бременна в четвъртия месец с баткото. Изведнъж срещу мене – огромно прасе, 250 кг, такова не бях виждала. Скрила съм се зад едно дърво и само се моля да не ме види, нали нямам оръжие… Гръмнаха го други.“

Двамата ловци боравят с двуцевки „Иж“ и малокалибрени карабини, с последните ходят за хищници. „Цялото удоволствие да сме ловци излиза много скъпо. Около 700 лв. ни струват само заверките на ловни билети, таксите към дружеството и ловната дружинка. Все пари, които сме ги прежалили. Отделно са средствата за оръжия, екипировка, за гледането на кучетата, които, и да няма лов, трябва да ги храниш, обезпаразитяваш, ваксинираш“, коментира Цветелина.

Иначе в градината си отглеждат и зеленчуци, колкото да има за тях и за консерви.

„Ама нали и двамата сме ловци, работата ни е все недоизкарана. Дали дървата ще са ненарязани и прането неприбрано, или пък манджата няма да е готова, все има по нещо. Прибираме се вечер, но ни е весело заедно и е много приятно. Хората не знаят какво изтърват, като не са сред природата. Едно птиченце да ти запее, такова спокойствие ти внася, дето няма равно. А през зимата е приказно – чисто, чисто…“, усмихва се домакинята.

Къде на шега, къде на истина, тя се явява и нещо като екоинспектор на Присовската дружинка, на която ловните полета са в три местности, все близо до селото – Баира, Братилов дял и Ефория.

Не може да търпи боклуци в гората и при всеки лов се кара на този, който не си ги събира. Даже знае кой на каква позиция е бил и го връща. Това се отнася и за гилзите. Докато ловецът не си ги прибере в джоба, не го оставя на мира.

Иначе интересни случки по време на лов, колкото щеш. „Някой път кучетата лаят жестоко, викаме си, тука ще излезе нещо голямо. Бягаме ние, пък то – костенурка, друг път – таралеж. В началото на сезона, още като е топло времето, кучетата кипят от енергия“, разказва Младен.

Вече са си разпределили дежурствата покрай децата за следващите дни и с нетърпение чакат да излязат на лов и сред природата.
Сн.: Авторката и личен архив