Гледам ги украинците тук във Великобритания. Разпределиха се. Едни опаковат хуманитарна помощ, други събират пари, трети оправят квартири за настаняване, а четвърти ходят по митинги – моята се мъчи всички 4 да оправи, луда… Та много им се кефя. Супер задружни, никой не прави хейт, звънят си, помагат си. Бедни са, обаче са читави хора…
Онзи ден се замислих за лицето на съвременния герой, и ми се струва, че героите са скрити от обществеността. Заети и вглъбени в своята кауза. Те не се снимат с деца с рисунки, не се бият в гърдите, че са сготвили една супа за нуждаещ се. Просто си вършат работата без да мрънкат.
Ей го на, Олга не ми казва с колко хора си пише, но ме уведомява непрекъснато – 9 човека идват утре, 5 вдругиден, на 4 намерила транспорт да ги измъкнат между бомбите в Киев… Спи 6 часа, става, отива в склада и опакова помощи…
На такива хора няма как да не им свалиш шапка! И държавата им колкото и да я разрушат, ще си я построят по-хубава.
И където и да ги изпъдят, ще се завърнат.
Войната отдавна са я спечелили!
Писмото е от редакционната поща на Актуално Свищов и в отговор на коментарите след публикация в социалната мрежа, че новините на сайта се превеждат и на украински език – в помощ на бежанците, намерили подслон от войната в града на Щастливеца…
Сподели с