Съветниците обсъждат предложение за изграждане на паметник на френски поет, родом от Свищов

Общинските съветници ще обсъдят предложение за изграждане на бюст-паметник на Пиер де Ронсар (1524-1585), класик на френската литература. Това стана ясно в края на днешното редовно заседание градския парламент край Дунав.

Идеята е Лъчезар Тошев, депутат в шест български парламента, член на Парламентарната асамблея на Европа (ПАСЕ) в периода 1992 – 2005 година. Тя бе представена от Станислав Благов, който направи и предложението. Кристиян Кирилов коментира, че заради късното внасяне не е включена в настоящето заседание. Предстои първо обсъждане в комисиите на местния парламент.

Идеята е по този начин да се отбележи 500 години от рождението на поета през септември. Предложението е монумента да бъде поставен на кръстовището на улиците Емануил Чакъров и Цанко Церковски или на друго подходящо място.

От проучване на Лъчезар Тошев: Пиер дьо Ронсар (1524-1585) е най-великият френски поет от епохата на Ренесанса, наричан Принцът на поетите. Създател на поетичната група „Плеяда“, взела името си от една група от седем антични поети от времето на Птоломей Филаделфийски.

Прочутия унгарски книжовник и изследовател на въпроса за произхода на Ронсар, Ищван Зцамота, още през 1891г. изказва предположение, че мястото от което е дошъл във Франция прадядото на Пиер дьо Ронсар е гр.Свищов в България- намиращ се на най-южната точка на река Дунав. (Oláh, bolgár vagy magyar eredetű volt-e Ronsard Péter, 1891)

На оригиналната надгробната плоча на Ронсар в приората „Св.Козма”(днес в музейната сбирка там) е запазен надпис на латински език който гласи :

Cave viator, cave. Sacra haec humus est. Abi nefaste, quam calcas humum sacra est, Ronsardus enim iacet hic. Quo Oriente oriri musae, et Occidente commori ac secum inhumari volverunt. Hoc non invideant qui sunt supertites nec parem sortem sperent nepotes. Obiit VI.Kal.Ian. CƆIƆLXXXV.

(Пази се пътнико, пази се, тази земя е свещена. Върви си, нечестиви, земята която тъпчеш е свещена, понеже Ронсар почива тук. Него музите са орисали да изгрее от Изток и да умре и да бъде погребан на Запад. Затова да не му завиждат тези, които са го надживели, нито пък потомците да очакват подобна съдба. Починал на 27 декември 1585 г.).