С ентусиазма на Свилен Чешмеджиев къдроглавите пеликани се завърнаха в България и се развива екотуризма

През последните години няколко души и организации създадоха допълнителна работа на издателствата на учебници и учебни помагала. Обощоизвестният факт, който повечето възрастни сме изучавали – че в България къдроглави пеликани гнездят само на територията на резерват „Сребърна“, вече не e актуален, разказва в обширен материал Дневник.

Историята на тази едра и застрашена птица, която всички свързват с къдравите пера и огромния клюн с кожена торба, продължава да се развива положително, благодарение на редица природозащитни дейности. Така, едва за 6-7 години, къдроглави пеликани вече могат да се видят да гнездят не само в езерото Сребърна, но и на още две места по дунавското поречие в България – на остров Персин близо до град Белене, и в защитена местност „Калимок Бръшлен“ край Тутракан.

Сред основните замесени в тази промяна са Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), природозащитната организация WWF-България, Дирекцията на природен парк „Персина“ – гр. Белене, Дирекцията на природен парк „Русенски Лом“, Сдружение за развитие на туризма в региона на Тутракан, както и много доброволци и други организации. Важна роля за връщането на пеликаните има и един от местните хора – Свилен Чешмеджиев от регионалния офис на БДЗП в Свищов, който координира проект „Животът на пеликана“ и работи активно за опазването на влажните зони край река Дунав. През последните години голяма част от работата му е насочена именно към опазването на пеликаните, а освен това в свободното си време е водач и гид на групи туристи и фотографи, които искат да наблюдават и заснемат редките птици в дунавския район.

„С размах на крилете над 3 метра, с тегло около 9-10 килограма, с изключително атрактивно оперение и външен вид, къдроглавият пеликан е една от най-впечатляващите птици, гнездящи в Европа. Видът е изключително рядък и е вписан като „критично застрашен“ в Червената книга на България. Освен това пеликанът е обект на опазване от различни закони, конвенции и директиви. За съжаление заплахите за вида са много, като най-значимите от тях са липсата на подходящи места за гнездене, сблъсъците с въздушните проводници, безпокойството, прякото преследване и други. През 2022 г. само за няколко месеца 2400 къдроглави пеликана загинаха в резултат на високопатогенна инфлуенца по птиците (т.нар. птичи грип) в Гърция, Румъния, Албания и Черна гора. Това доведе до намаляване на популацията на Балканския полуостров с 40%“, разказва биологът и орнитолог Свилен Чешмеджиев.

Пеликаните са едни от най-едрите водолюбиви птици не само в България, но и в света. Дължината на тялото може да надмине тази на повечето хора, достигайки 180 см, когато са с изпъната шия. В България се срещат къдроглав и розов пеликан, като само първият гнезди у нас. Много рядко, през отделни години, единични двойки розови пеликани са гнездели в езеро Сребърна. За разлика от къдроглавите, розовите пеликани са типични мигранти и прекарват зимните месеци в Африка, или близкия Изток, като през територията на България преминава 100% от европейската популация на вида.

Къдроглавият пеликан се среща във влажни зони, храни се почти изцяло с риба и може да гнезди върху изкуствени платформи, каквито са построени като част от процеса по завръщането му в България.

„За да осигурим максимално добри условия за гнездене и да привлечем птиците, построихме наколни дървени платформи, които всяка зима покриваме с тръстикови снопи. Идеята е тези конструкции да наподобяват плаващи тръстикови острови, които са любимите места за гнездене на къдроглавия пеликан“, пояснява Чешмеджиев.

За да направят платформите още по-атрактивни за пеликаните и да им покажат, че са безопасни и подходящи за гнездене, биолозите използват интересен и иновативен подход. Върху дървената конструкция природозащитниците са поставили макети на къдроглави пеликани в реални размери. Така кръжащите над Дунава птици решават, че виждат свои себеподобни и тъй като гнездят на колонии, са привлечени от новосъздадените платформи и започват да се скупчват върху тях. Планът сработва и благодарение на този подход през 2021 г. беше сформирана третата гнездова колония на вида в защитена местност „Калимок-Бръшлен“. Това е изключителен природозащитен успех и към днешна дата тази методика се прилага от експерти в съседни държави.

Първите птици, които са привлечени от новоизградените дървени наколни платформи, са на територията на природен парк „Персина“. Там през 2016 г. БДЗП, WWF-България и дирекцията на парка успешно възстановят къдроглавите пеликани като гнездящ вид. „За нас това е огромен успех, защото постепенно колонията в блатата на остров Персин се превърна в най-голямата в България“, разказва Свилен Чешмеджиев, който е един от основните участници в процеса.

През 2021 г. същият метод с изграждане на платформи, но този път и с поставяне на макети, се използва и в защитена местност „Калимок-Бръшлен“ и отново дава положителен резултат. И така през 2023 г. именно там официално е установено най-голямото гнездовище на къдроглавия пеликан в страната – регистрирани са 79 двойки, които успешно са отгледали 107 малки.

Благодарение на изграждането на изкуствените платформи и усилията на природозащитниците в България вече има три гнездовища на къдроглав пеликан – в езерото Сребърна, в блатата на остров Персин и в защитена местност „Калимок-Бръшлен“.

Освен усилията за изграждане на платформи и опазването на вида, завръщането на къдроглавия пеликан в България, а и на много други видове, се оказва възможно и благодарение на възстановяването на влажните зони. Блатата на много места в страната са били пресушени по време на социализма, за да се превръщат в обработваеми земеделски площи. По този начин се нанася огромна щета на биоразнообразието и изчезват цели местообитания, заедно с редките видове, които ги обитават. През последните десетилетия обаче тези процеси се оказват обратими и немалко влажни зони бяха възстановени, като постепенно в тях се завръща и животинският и растителен свят.

Такъв е примерът със защитена местност „Калимок-Бръшлен“ до Тутракан, която природно е бил разливна територия, каквито в миналото е имало в изобилие по долното течение на Дунава. Тяхната роля е на своеобразни преливници, които се наводняват при високи води на реката и така задържат по-спокойни и топли води, които привличат много риби, птици и други животни. След десетилетия, в които зоната е била пресушена и животът в нея практически унищожен, през първите години след 2000 г., като част от мащабен проект, голяма част от нея е възстановена, а през 2001 г. е обявена за защитена. Така в момента на територията на „Климок Бръшлен“ са установени над двеста вида птици, като една немалка част от тях са редки и защитени. Подобна е историята и на блатата на остров Персин, които се възстановяват през 2006 г. и сега там има и огромно биоразнообразие, привличащо все повече туристи, фотографи и учени.

Тъй като историята за завръщането на къдроглавите пеликаните в България изглежда има потенциал за положително развитие, през миналата година, като част от финансиран от фондация „Америка за България“ проект, беше изградена втора наколна дървена платформа за пеликани в защитена местност „Калимок-Бръшлен“. „Целта ни е да разширим подходящите гнездови местообитания и да привлечем нови двойки къдроглави пеликани. Освен това в рамките на проекта проучихме и други интересни за птиците места по река Дунав и в Западна Стара планина, които биха били интересни за развитие на природосъобразен туризъм“, споделя Свилен Чешмеджиев.

Опитът с пеликаните до момента показва, че опазването и завръщането на редки видове, освен че създава още по-голямо биоразнообразие, има и пряка връзка с туризма и икономическото развитие на някои от най-обезлюдените райони на страната.

„Къдроглавите пеликани в Природен парк „Персина“ предизвикаха огромен интерес от страна на туристите. Постепенно видът се обособи като един от символите на град Белене.

Същото се случва последните години и в защитена местност „Калимок-Бършлен. В тези две места пеликаните могат да се наблюдават от сравнително близко разстояние, могат лесно да бъдат фотографирани и, разбира се, това предизвиква интерес у хората. Естествено това трябва да се случва с местен водач и при спазване на подходящо поведение, тъй като птиците не трябва да бъдат обезпокоени, особено по време на размножителния им период.

Последните години се направи много за развитие на екотуризма по река Дунав. Виждам как се появяват все повече нови инициативи, като изграждане на фотографски укрития за снимане на животни, създаване на нови маршрути и екопътеки, гребане с каяци, екскурзии с рибарски лодки, турове за наблюдения на птици и много други. Усилията ни за завръщането на къдроглавите пеликани бяха едно добро начало за развитие на този тип услуги в района“, добавя Чешмеджиев, който все по-често показва богатото биоразнообразие на река Дунав на групи любознателни туристи, които искат да научат повече за природните богатства в тази част на страната.