Гъста мъгла се стели над Дунав. Едва се виждат и бунгалата при бившата Гребна база. Наред цари тишина. Кучешки лай предупреждава стопанина, че човек приближава бунгалото. Вратата се отвори и от него се показва Верони. Кани ни да влезем. А вътре на раздумка е дошъл и негов съсед. Не са на празна трапеза – има и мезе и пиене, за де не се одрямват от топлината на горящата печка.
„Мъглата е истинско страдание за нас рибарите. Падне ли над Дунав, местността опустява, но все още се намират колеги, които посрещат и изпращат годишните времена на Гребната база.
Аз съм израснал край тази река. Времето не ме плаши и гледам да прекарвам колкото си може повече тук – за релакс сред красотите на реката. За свищовлии риболовът винаги е бил и нещо повече от средство за препитание. Той е и начин на живот, и общуване с природата“, не спира да разказва Верони. Той е категоричен, че с голи ръце риба не се лови. Необходими са първоначални инвестиции, които достигат до няколко хиляди лева…
„Добрата лодка е задължително условие, а тя струна някъде около 3000 – 3500 лева. Като се добавят и средствата за закупуване на двигател, няколкостотин метра мрежа, куки, корда, вентири, серкмета, кепче, оборудване на лодкостоянката и ето, че сметката набъбва доста“, прави равносметка рибарят. Той се тревожи, че с всяка изминала година година рибата в реката намалява. Не забравя обаче да се похвали, че е имал и случаи на голям улов, особено на толостолоб.
За Верони риболовът е повече хоби и удоволствие да прекара приятни мигове край бреговете на Голямата река. Той обича да е сред природата, да „чува“ тишината, да усеща уединението, да се вглежда часове наред в магията на водата, да дебне с ловен хъс поклащането на мрежата. Най-желани за младия рибар са рибарските компании, особено вечер на хладина, с пържена риба, бяло винце или студена бира в летните горещини. Според Верони тези общи сбирки са истински малки празници за раздумка на различни теми и за вечното рибарско самохвалство и надлъгване.
Заговорихме за Никулден – празника на рибарите и той веднага се потопи в спомените си. Големи приготовления бяха преди. Те започваха още от предния ден. Но и сега си тачим този празник, той е наш, на рибарите. Няма да се посрамим и тази година. Нищо няма да липсва на трапезата. Ще има от всичко – рибена чорба, пълнен шаран, пържена риба и разбира се, всичко това върви с подходящите питиета. По важното е, че Никулден отново ще ни събере на раздумка и веселие с колеги и приятели, уверява ни Верони на изпроводяк.
Йорданка АПОСТОЛОВА,
„Дунавско дело“
Сподели с