Радостин Александров: Напълно възможна цел е промоцията към Втора лига!

Той пое кормилото на Академик след шест месеца без записана победа. За два месеца и два дни в Свищов „студентите“ записаха шест победи за полусезона. За свършеното, плановете и какъв е извън терена – Радостин Александров в интервю за Актуално Свищов.

–Радо, равносметката ти за изминалия полусезон – пое отбора в началото на април след серия без победи?
– За мен бе предизвикателство да поема отбор, който не бе печелил мач повече от половин година, без възможност за нови попълнения и каквито и да било промени. Въпреки това, преди да започна работа тук, проучих детайлно отбора и видях, че в състава има повече потенциал, отколкото показваха като представяне и бях сигурен, че можем да подобрим резултатите до края. Сезонът завършва оптимистично, предвид серията от положителни резултати и само 1 загуба, в която съвсем не бяхме надиграни. Дадохме възможност на млади, местни момчета да запишат дебют, да подобрим индивидуалните качества на много от настоящите играчи и да надградим стила на игра, носейки повече радост и вълнение на хората, които ни гледат. Успяхме да подобрим положението и атмосферата и при юношите-младша и старша, които оценяват най-много направените промени в големите възрастови групи.

– Каква оценка даваш на футболистите за показаното на терена?
– Ако трябва да осредня оценката за цялата група, бих писал 7 от 10. Със сигурност представянето им значително се подобри, но все още е далеч от желаното. Надградихме играта ни в почти всички аспекти, но очаквам и ще изисквам много повече. Някои играчи достигнаха близо до върха на своите способности, други са още далеч и тепърва имат още много какво да развиват. Като старание и отношение, обаче, са близо до оптималния резултат, но и там тепърва ще се изисква повече.

– Пое Академик в един много труден момент. Даваше ли си сметка за работата, която ти предстои?
– Да, както казах и по-рано – много е трудно да се поеме отбор, който не е побеждавал от толкова много време. Със сигурност е имало много причини за това и бе нужна много прецизна работа, за да можем да поправим тези неща в хода на сезона. Но вече съм попадал в сходна ситуация с отбора на „Ботев“ (Враца) в Първа лига през сезон 2020/2021, когато бях помощник на Веселин Великов и поехме отбора след 8 поредни загуби и трябваше до последно да се борим за бараж и оцеляване в елита на България. Подобен опит се оказа безценен и ми помогна много, за да можем да разпознаем по най-бързия начин причините за колебливото представяне и да реагираме колкото се може по-бързо и адекватно, за да върнем отбора в правия път.

– Какви задачи си поставяш за следващото първенство?
– Целите за следващия сезон със сигурност ще бъдат много по-високи. Говорихме с ръководството и играчите и смятаме, че е напълно възможна цел, промоцията към Втора лига. Разбира се, има много условности, за да можем да реализираме тази цел, но като амбиция, организация и стандарт, през новия сезон ще гоним работа на професионално ниво, която ако се върши както трябва, би следвало да сме в челните места на класирането в Северозапада и да се борим за първото място. Освен това, обаче, основна цел за клуба „Академик“ (Свищов), остава оптимизирането на работата в детско-юношеската школа. Имаме много идеи за подобряването на работата при малките, като следват много промени, с които да вдигнем нивото и в школата. Още от подготовката 6-7 местни момчета от школата, ще започнат да се готвят с представителния отбор – това е идеята – да успеем да отгледаме и изградим собствени кадри, които да могат да се реализират в мъжкия отбор, а от там и на по-високо ниво.

– Има ли нещо по-конкретно, което може да споделиш, относно подобренията в школата?
– На първо място, ще привлечем повече треньори, за да можем да имаме достатъчно кадри, които да обърнат необходимото внимание на всичките вече над 170 деца в нашия клуб. Това ще доведе до по-детайлна и целенасочена работа, а с методиката, която ще вкараме, ще можем да подсигурим възможно най-доброто обучение за подрастващите. Ще осигурим достатъчно възможности за мачове и игрови минути на всички деца в школата, като също така, ще използваме съвременни методики и технологии, с които да направим така, че школата на „Академик“ да се отличава от всички останали в региона. Ще отнеме много време, ако трябва да изброявам всички нововъведения и подобрения, които сме планирали и вече реализираме в школата, затова, може би е по-добре, да ги отразим, когато вече се случват и са налице.

– Вече два месеца си на кормилото. Оптимист ли си за бъдещето на Академик?
– За много неща съм оптимистично настроен, да. В ръководството на „Академик“ виждам хора, които са изключително отдадени на каузата – хора, с които имаме постоянни разговори, дори и в часовете около полунощ, относно това какво трябва да подобрим в базата, в организацията на работата и в цялостния процес на развитието на клуба. Това показва тяхната отдаденост и стремежа им да превърнат „Академик“ в един по-професионално функциониращ, модерен, футболен клуб. Особено, когато става въпрос за Детско-юношеската школа. Постоянно сме в контакт с чуждестранни клубове, треньори и ръководители, възползвайки се от подобен тип партньорства, които ще ни помогнат да направим клуба и школата си по-добри и по-ефективни. Освен ръководството, около нас е пълно с изключителни хора, които също са отдадени на максимум към мисията, която ръководството следва и това ме радва, защото в град като Свищов, трябва да има единомислие и да се обединим в името на една 73-годишна емблема, която в десетилетията назад е изградила своите традиции и ценности, а нашата задача е да ги върнем и надградим занапред. „Академик“ е клуб на над 70-години и е емблемата на град Свищов в спорта. Затова, вярвам, че предстоят много по-хубави дни за клуба, за децата в него и заедно ще се гордеем с постигнатото занапред.

– Какъв е Радостин Александров извън футбола, терена и тренировките?
– За съжаление, в последните години не остава много възможност за лично, свободно време отвъд футбола, терена и тренировките. В много малкото случаи, когато не съм ангажиран със задачите в клуба, прекарвам времето си у дома, опитвайки да възстановя и почина с филм, книга или разговор с моите най-близки хора (повечето от които също са в сферата на футбола) по телефон или с видеовръзка. Единствения поет ангажимент извън футбола, към момента, е моето куче, което ме задължава по час-два на ден да превключвам от ежедневните задачи във футбола.
Александър ШАБОВ