Професор Божинова: Професионалната реализация ме лиши от достатъчно време с децата, когато имаха нужда от мен

В навечерието на студентския празник проф. Марияна Божинова, ректор на СА „Димитър Апостолов Ценов” прие предизвикателството на Актуално Свищов, отговаряйки на въпроси какво й отне професионалната реализация, нейната мечта, как се чувства под тогата на ректор…
Актуално Свищов: Професор Божинова, как се чувствате под тогата на ректор на Академията?
Проф. Марияна Божинова: В предходния мандат бях заместник-ректор и тогава отново носех тога и още тогава разбрах какви са отговорностите. И разбрах как се чувства човек под тога в образователна институция. Естествено тази тога тежи още по-вече от предходната, но и не съм имала други очаквания. Може да се каже, че се чувствам комфортно.
Актуално Свищов: Основанията за това чувство на комфорт?
Проф. Марияна Божинова: Резултатите от началото на мандата показват, че се справихме с финансовите проблеми на първо място. Навсякъде имаме ръст – на 17 ноември имахме Академически съвет и отчетохме кандидат-студентската кампания 2021 година. Дори в тези тежки условия на пандемия, втора поредна година имаме ръст – и миналата година имахме ръст спрямо 2019 година, а сега имаме ръст спрямо 2020 година. Това е едно удовлетворение за положените усилия и показва, че сме на прав път. Освен това във връзка с предстоящата институционална акредитация, която е на определени периоди. На Академическия съвет приехме и съответните доклади-самооценки и там се вижда ръст по препоръките, които имаме, отправени към Стопанска академия преди пет години – всички сме ги изпълнили и навсякъде имаме ръст. И по отношение на научно-изследователската, публикационната дейност, и по отношение на мобилността на преподаватели и студенти, като всяка година имаме ръст във визирания период. Сега пандемията ни принуждава да обучаваме еразъм-студенти онлайн. Всичко това ми дава основание да твърдя, че се чувствам комфортно.
Актуално Свищов: Най-големият компромис, който направихте по времето си на ректор, а и преди това, когато бяхте заместник-ректор?
Проф. Марияна Божинова: Не се сещам, защото действам принципно. Може би в някои случаи, за да не се нагнетява обстановката, съм била прекалено толерантна към хора и ситуации. Въпреки това смятам, че това е правилния път и по този начин не се нагнетява напрежение. А и самите тези, които не са постъпили правилно по-късно преоценяват своето поведение и се тушира напрежението. Навярно е вярно това, което са ми казвали на Академичен съвет, че съм много търпелива и толерантна, но може би това се дължи и на факта, че съм жена и майка, имам двама сина. Тук ролята ми е да организирам работата, да туширам отношенията, които да бъдат в допустимите етични норми в едно огромно семейство, каквото е Стопанска академия.
Актуално Свищов: Какво Ви отне професионалната реализация – професор сте, доктор на науките, ректор?
Проф. Марияна Божинова: Може би това, че не съм имала достатъчно време с децата си и то в ранната им ученическа възраст, когато имаха нужда от мен. Тогава тепърва развивах кариера, писах дисертация и т.н. – аз бях заместена от моята майка, на която винаги ще съм благодарна. Тя беше винаги всеотдайна и успя да покрие някои мои дефицити /смее се/ по отношение на децата. Най-вече по отношение на хранене, посрещане от училище и т.н. Но слава Богу имам щастливо семейство, добре са възпитани децата – не са разглезени в никакъв случай и по тази причина се справят сами. Та не е било необходимо да бъда с остена над тях, слава Богу.
Актуално Свищов: Мечтата, която не сте постигнали все още?
Проф. Марияна Божинова: Човек не трябва да си поставя нереализуеми мечти. Може би, би ми се искало да имам повече време за опознаване на света – за пътешествия. Нали и специалността ми е Управление и икономика на туризма. Това обогатява, а и съм фен на туристически пътувания – на опознаване на културата на другите народи. Не просто да отидеш в някоя дестинация, за да се печеш на плажа или да посещаваш само исторически забележителности. Този досег с чуждите култури, с чуждите националности, това обогатява. И наистина ми се иска да имам повече време в тази насока. Живот и здраве, като се пенсионирам, ето имам една колежка, която се пенсионира – виждам я сега е в Перу, например. Надявам се тогава да е отминала пандемията, надявам се и да имам това време и разбира се да имам възможността да се радвам на внуци.
Александър ШАБОВ

Снимки: авторът и личен архив